Мост към люляците–преводна книга на Латинка-Златна

Автор Тема: Мост към люляците–преводна книга на Латинка-Златна  (Прочетена 81 пъти)

LATINKA-ZLATNA

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 84


   Уважаеми приятели, излезе от печат двуезичната поетична книга „Мост към люляците” от авторката Любинка Донева, Македония.

   Превод и редактор: Латинка-Златна
   Корица и графичен дизайн: Валентина Йотова


   ЗА АВТОРА

   Любинка Донева е родена през 1952 г. в село Соколарци, близо до Кочани. Тя е поетеса, детска писателка, литературен критик, есеист и лексикограф.
   Основното си образование е завършила в родното си село, а гимназия – в Кочани. Завършила е Филологическия факултет към университета „Свети Кирил и Методий” в Скопие със специалност „Южнославянска литература”. След дипломирането си тя работи като гимназиален учител и прекарва професионалния си живот като учител. Работата ѝ изостря възприятието към литературната естетика и я насърчава да помага и прави премиери на много млади автори.
Тя е автор на поетичните книги „Дълбоката стая”, „Моята азбука”, „Подробности на светлината” и „Историята, която (не) следя”.
   Написала е следните произведения за деца: „Танцът и принцът на цветовете” – драматичен текст (включен в антология с драматични текстове за деца), „Как са се появили цветята” – авторска приказка (също включена в антология с авторски приказки) и „Царка Вятърка” – разкази за деца.    Автор е също така на „Речник с остарели думи (в творчеството на Светлана Христова-Йоцич)”, както и на учебник по македонски език за ученици билингви с албански и турски майчин език (за втори гимназиален клас), и на учебник по македонски език, предназначен също за студенти билингви с албански и турски майчин език.
   Носител е на награда за първа книга и е носител на награда за непубликувано стихотворение от международния фестивал „Стружки литературни срещи” (2015 г.). Поезия и литературна критика е публикувала в литературни издания.
   Участник е в няколко научни симпозиума. Член е на ДПМ (Дружеството на писателите на Македония) и е член на Управителния съвет на ДПМ. Била е член на жури за присъждане награда за литература за деца от ДПМ и е член на редакционната колегия на „Стожер”, бюлетин на ДПМ.    Включена е в няколко национални и международни антологии.
   Нейни стихотворения са преведени в Босна и Херцеговина, България, Италия, Словения и Хърватия, а също така са преведени и на английски език и са включени в международната асоциация на Световните писатели (World Wide Writers).
   Живее в Кочани.


УЛИЦАТА НА ЛЮЛЯЦИТЕ В ЛОВЕЧ
 

Вляво е страстно червено,
вдясно е безкрайно синьо,
а в средата балансират
лилави дъхтящи
люлякови цветчета;
като гроздове танцуват
между реалността и мечтите.
Със синия ездач на безкрайността
на сутринта разливат нежност.
Улицата се превръща в пурпурна,
сладкодумна и ведра река.
И градът ухае на радост...


КЕСТЕНИТЕ
 

На площада в Ловеч
три стройни кестенови дървета,
три силни момчета,
трима юноши крепки
се стремят
да възпрат миговете.
Три големи, стабилни дървета –
яки и
високи –
стенат
с въздишка
във въздуха
и го изпълват с възклицание.
А там горе, във висините,
Левски се радва
и площадът тук свети
от мечтата му, която се рее
в гъстите листа на кестените
и се вие над моста*,
който не забелязваме,
но който свързва времената
и съдбите
на миналото и бъдещето;
който и мълчи, и говори...
 
     *Става дума за моста, построен от Колю Фичето през 1874-1876 г.


СИЛАТА НА КРАСОТАТА В ЛОВЕЧ


Тъжно е,
като студеният
зимен дъжд,
който пронизва
 чак до костите.
Нощ е.
Неочаквано
в тихата улица
 задуха вятър
 и започна борба с нощта,
завихряйки всичко пред себе си.
Миризмата на люляците
се лепи за тъмнината,
а тя се топи
и умира
в ръцете на красотата.


АВТОПОРТРЕТ

Върху кожата живот
рисувам себе си,
а някой друг държи четката
и смесва боите.
Лявата ми страна я няма.
От дясната – първо рисува окото ми
и веждата ми.
След това подчертава кожата –
ред бръчки,
ред бисери,
ред болка,
но бисерите падат и се търкалят...
Лявата ми страна я няма.
Тази, която ми я няма,
се докосва и
пита високо къде е.
Добавя ми
отворена уста,
 зачудена врата,
само влизат и
само излизат
 думи,
източват се,
лазят
животинки. Размножават се
зрънца, семена,
някой друг,
не аз,
ги гали,
бичува.
Лявата ми страна я няма.
Тази, която ми я няма
пита високо къде е.
И плаче.
О, как плаче лявата ми страна!


ЛЮБЕНКА
 
 (според стар обичай на любене преди и по време на Деня на прошката)
 
Когато последният сняг си отива,
селяните
се събират насред село,
прегръщат се и се обичат,
за да се освободят от всичкия студ в душата
и от всяко зло,
и всяка своя лоша мисъл
поставят пред силата на Слънцето,
за да си отиде
стопена със снега –
всичката една по една.
Разголват душата си над кладенеца,
за да удавят в него всичкото зло.
След като се успокои водата,
се оглеждат в кладенчовото огледало,
оглеждат се и един в друг;
проверяват дали са се очистили;
дали всичко са изтрили;
дали в нова дреха са облекли съвестта си
за любовта, която ще получат
и дадат.
И се заклеват,
че през цялата година ще обичат
и лъвове, и зверове,
и мравки, и пеперуди,
и осили, и бодли;
че ще скрият
и забранят всички сурови
и страшни думи,
за да бъдат достойни за обичане;
и от омраза да се освободят,
и да почиват от злоба,
от завист,
от ненужни ядове,
от заблуди и незнания,
от бездействие и мързелуване,
от безделие и пиянство,
от клевета на татковината и властта;
да почиват
и в любовта да се топят…

 

: ??:??