Международна награда за Хари Спасов

Автор Тема: Международна награда за Хари Спасов  (Прочетена 511 пъти)

vladetoned

  • Закоравял потребител
  • ***
  • Публикации: 26
               Скъпи приятелю Хари, честита II международна награда от конкурса „Иван Бързаков” за разказа „Тъжният ферибот”! Пожелавам ти Новата година да ти донесе, още повече здраве, щастие и вдъхновение, с което да достигнеш нови висоти в твоето творчество.

          Разказът може да го прочетете  тук:
      Тъжният ферибот

         – Хайде, Горанке! Побързай! Тук е Гърция, не ти е училището в България, където по цял ден се  мотаеш. Ще закъснеем.
          Всеки ден от пристанище Игуменица тръгва ферибот за Бари. Това е най-използваната връзка от Гърция до Италия, която превозва пътниците и транспортните средства през Средиземно море.
          В горещото лято на 2004  година тук се бяха събрали група жени. Суетяха се около няколко автобуса. Сваляха чанти, подреждаха куфари и багаж. Отговора им личеше, че са от българските северозападни земи. Повечето бяха като излезли от калъп-нисички, набити и над средна възраст. Имаше и пенсионерки.
         След многото разправии, всички се качиха на ферибота. Подгонени от бедност и недоимък, отиваха на гурбет в Италия, за да припечелят пари и да ги изпратят на семействата си в България. В странство щяха да се грижат за стари и болни хора.
         Фериботът бавно се откъсна от скалистите и стръмни брегове. Нощта приличаше на приказка. В морските вълни се отразяваше голямата луна. Водите си играеха с отблясъците на светлините, идващи от къщите, накацали по склона, сякаш палитра на художник. Пътуващите жени не забелязаха тази поетична картина. Те бяха заети да си намерят места в претъпкания ферибот. След като се настаниха на столове, наредени като в кино, се поотпуснаха малко. Дългият път по гористата гръцка магистрала ги
беше изморил до смърт.
         По радиоредбата съобщиха, че е ресторантът е отворен. Жените тръгнаха, изгладнели и се настаниха на една дълга дървена маса. Никоя не поръча от скъпите ястия. Извадиха чантите и торбите, откъдето се появиха баници, тиквеници, сарми, парчета сирене, пълнени чушки с боб, питки и други нашенски вкусотии, увити с вестници и найлони. Наредиха всичко на масата и тя заприлича на чудна китка – истински северозападен кулинарен букет. От съседните маси туристите се спогледаха. Не бяха виждали такова чудо. Докато се хранеха жените говореха помежду си оживено. Най-възрастната от тях, която се казваше Мария попита непознатите си спътнички:
    – Извинете ме за любопитството дами, Вие за първи път ли пътувате за Италия
или имате уговорена работа там?   
                – Аз бях за три месеца в Италия миналата година. Обадиха ми се отново да се върна в същото село, но при друго семейство  – отговори една от жените.  – Казвам се Цветана и съм от град Монтана. При нас е голям глад и мизерия. Навсякъде е безработица. Младите избягаха в София и чужбина. На стари години чужд език да учим и да сме слуги по света! С какво съгрешихме пред Господ?
               – Не сме съгрешили ние, а управниците ни са такива. Вижте как италианците са си подредили живота и държавата. Как помагат на възрастните и болните хора техните социални служби! – каза Мария. – Интересно ми е вие как си намерихте работа за първи път в Италия? Моята история направо е за написване на роман.
               Жената, която седеше срещу Мария я погледна тъжно и каза:
               – Мен ме излъгаха, че ще работя на полето в околността на град Авецано. На сто километра е от столицата Рим. Като пристигнах започнах работа. Сутрин от шест часа, вечер до тъмно събирахме картофи и товарихме големите чували на камиони. Работехме наравно с тъмнокожите мъже от Африка. Така мина един месец под жаркото италианско слънце. Когато трябваше да ни платят уговорената заплата, нашите началници казаха да работим още един месец и тогава ще видим пари. Този месец бил
пробен и не се плащал. Не спах през цялата нощ и не знаех какво да правя. Не говорех езика и нямах пари дори да се върна в Мездра. Тогава стана чудо. Рано сутринта телефонът ми звънна и чух в слушалката български глас, който ме попита: “Вие ли сте Илиана от Мездра? Хубава ли сте? Търси се жена за гледане на едно възрастно семейство близо до Авецано.“. Обади ми се една българка от Берковица, която работеше в съседно село и беше комшийка с жена, с която пътувах към Италия.
Дойдоха с кола и ме спасиха от мъките на полето. Много съм им благодарна на тези
българки…
    –Ти си била късметлийка, Илианче! Мен какво чудо ме пати за първи път, когато дойдох в Италия! – възкликна Мария. –От Видин ме взеха с един стар бус. Пристигнах на другият ден късно през нощта в Рим. Ни жива-ни умряла от умора. Настаниха ме в една квартира,  държана от българка. Заварих още седем жени, всички натъпкани в две стаи. Спеше се на дюшеци, на пода. Там чух разкази за какви ли не патила. Не мигнах цялата нощ притеснена от неизвестното, което ме очакваше. Хазайката, която беше българка, намираше работа в цяла Италия. На север от Милано, на юг до остров Сицилия. За тази „услуга“ тя прибираше първата месечна заплата от страданията и мъките на незнаещите още и дума от италианският език, български жени. Мен ме изпрати сама с влака във
Флоренция. Имах късмет, че попаднах в бившата италианска столица, в централната част на Италия, през която минават много пътища, а не бях запратена по горите. Попаднах на болни, но добри възрасни хора.
          – Може да се каже, че си извадила късмет – каза една дребна жена с побеляла коса. – Аз попаднах в Рим при моята сестра, която работеше там. Тя ме покани да дойда и отседна при нея, след като беше попитала своите италиански работодатели. Цяла седмица питахме за работа нейните комшии и познати, но без успех. Тогава се обади една нейна приятелка българка. Каза, че ще ни чака в неделя, в 9 часа на гара Термини. Там се събирали българките в един бар с име “Мока“.  Да сме питали тях за работа. Със
сестра ми отидохме на гара Термини, която е в близост до църквата „Санта Мария Маджоре“. Влязохме в папската базилика и се помолихме за здраве. Там официално Папата е признал славянският език, като богослужебен. Когато отидохме пред гарата, видяхме много бусове с регистрационни номера от всички краища на България. Шофьорите продаваха български вестници, вафли, банички и още какво ли не.
Заговорихме се с непознатите жени и те ми дадоха италиански телефонен номер. Веднага се обадих и същата вечер отидох в дома на 90 годишна италианка. Тя живееше сама в най-богатия квартал. Храната беше оскъдна. Направо припадах от глад. Хладилникът беше заключен с катинар. Такова чудо в България не бях виждала. За един месец се стопих с десет килограма. Взех си парите и си тръгнах веднага за България. Сега отново съм тръгнала на нова работа. Дано този път ми провърви и да попадна на добри хора. Подгони ме гладът в България.
    – Защо не съм чула някой да се похвали, че е успял в тази Италия? Колко съм пътувала с автобуси и самолети! Всички се оплакват, но така е, защото сме тръгнали да слугуваме по чужди къщи. Те не са дошли в нашите домове, а ние сме в техните. Пуста-опустяла тази наша емигрантска орисия. –включи се в разговора едно младо момиче. – Казвам се Пенка и съм от град Вършец. Не ме гледайте, че съм млада. От пет години ходя и се връщам от Италия. Последният път бях в едно малко селце в област
Калабрия, в Южна Италия. Гледах един стар и болен бивш началник на затвор. Той страдаше душевно и физически. Заключваше входната врата и я отключваше, само за да изхвърля боклука. Нареждаше ми да пера дрехите със студена вода, на ръка. Храна нямаше. Само супи и постни макарони. Пестеше от всичко, дори и от сапуна. Нямах почивка събота или неделя. Работех, а той казваше, че съм като един от неговите затворници. За заплата дори да не мисля.
    Горанка, която за първи път отиваше на работа в Италия, слушаше със свито сърце разказите на тези изстрадали жени. Държеше своята глава и мислеше: „Боже,накъде съм тръгнала!“
    Като се нахраниха, жените се върнаха в салона.
               Фериботът неспирно пореше морската шир. Моторите му монотонно бръмчаха. В
тъмната нощ това вселяваше на тези човешки същества някаква тайна обреченост.
             – Мари жени, той и Вапцаров е плавал като нас по море. Този, дето е написал за луната над Фамигиста. – се опита да разведри обстановката една от жените.
             – Написал е за „едрите звезди над Фамагуста”, а не за луната над Фамигиста! – уточни Горанка. – Някога бях учителка по литература и музика. Бях...
              Като каза това, тя свали своите очила и избърса сълзите, които се стичаха по
лицето ѝ.
             След това всички се умълчаха и се вглъбиха в своите мисли за своите близки, оставащи така далече след бялата диря на ферибота. Накрая се умориха и заспаха, ей така – на столовете, наметнати с елечета и жилетки, плетени някога от самите тях. Господ ги съгледа от небето и печално поклати глава:„ Дали знаете накъде ви води вашият неспокоен дух, майки, съпруги, сестри?”
            Призори на другия ден фериботът наближи италианското пристанище наБари. Отново настана суматоха. Фериботът отвори огромната си паст и от там заизлизаха коли, бусове, мотоциклети.
Предстоеше митническа проверка. Българките мълчаливо се скупчиха на големия асфалтов паркинг. След няколко минути всяка от тях щеше да поеме в различна посока на Италия.
          – Мари Горанке, я запей, че да му тропнем едно хоро на изпроводяк пък да става
каквото ще!-предложи една от жените.
           Горанка запя една от най-хубавите български песни.„Боряно, Борянке, сал ти ли
си мома...!” Другите започнаха да ѝ пригласят.
         Под чуждото небе, хванати за ръце, те играеха българско хоро. Отначало плачеха тихичко, а после все по-силно хлипаха.
         Италианските митничари ги гледаха, недоумявайки.
         Фериботът, който многократно извозваше мигранти, знаеше, че тези жени ще се скитат немили-недраги в чуждата страна. При потеглянето му обратно към Гърция, той изсвири жално, оставяйки ги на пристанището в Бари, с най-съкровеното кътче в сърцето – Родината.




   
« Последна редакция: 10 януари 2021, 19:04 от vladetoned »

LATINKA-ZLATNA

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 88
Re: Международна награда за Хари Спасов
« Отговор #1 -: 26 декември 2020, 13:15 »
!!!  :)

Честита втора международна награда и от мен, Eipril (Хари Спасов)!

Пожелавам ти още много отличия!

Светли празници за теб и твоето семейство! Бъдете здрави!

Довереница

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 218
Re: Международна награда за Хари Спасов
« Отговор #2 -: 27 декември 2020, 23:30 »
Честита награда ,Хари!

Желая ти още много почетни отличия и най-вече здраве и благосклонна муза! :hello1:

Синьо.цвете

  • Новак
  • *
  • Публикации: 4
Re: Международна награда за Хари Спасов
« Отговор #3 -: 29 декември 2020, 16:17 »
Честито, Хари! :)

 

: ??:??