Великите музиканти

Автор Тема: Великите музиканти  (Прочетена 2793 пъти)

James Hetfield

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 322
Великите музиканти
« -: 16 ноември 2004, 15:51 »
Неоспорим музикален авторитет на 20-то столетие – Джими Хендрикс един от първите способствали за взривния ръст на популярността на електрическата китара. Неговият уникален, неподражаем стил и новаторски подход са дали мощен тласък за развитието на новите музикални форми и направления. Чернокожият китарист не знаел нотите и много свои идеи въплъщавал спонтанно по слух. Неговите песни, създадени през кратката му кариера (всичко 4 години) станали химн на цели поколения. И не само това. Сред тези, които смятат Джими Хендрикс като свой гуру, са много съвременни музиканти като Джордж Клинтън, Стив Вай, Джони Ленг и др.

Джими Хендрикс (по рождение Джони Алън Хендрикс) се е родил на 27.XI.1942г. в Сиатъл (САЩ). По-късно бащата Джеймс Ал Хендрикс му дава друго име – Джеймс Маршал.

От юношеска възраст Джими се увлича от музика. Сред неговите кумири са Би Би Кинг, Мади Уотърс, Хоулин Уолф, Бъди Холи и Робърт Джонсън. Самоукият Джими нямал нотна грамотност. Вероятно това го е заставило силно да се концентрира в музиката. Даже повече от това, което е можел да чуе.

Веднъж бащата забелязъл, че неговото дете проявява жив интерес към китарата. “Често заставях Джими да чисти в стаята – спомня си той. – И постоянно намирах под леглото клечки от метлата. Аз го питах дали е помел пода, а той ми отговаряше: “О, да!”. Но скоро се оказа, че малкия Хендрикс просто сядал на края на леглото и дрънкал на метлата, всякаш свирел на китара.”

За да прекрати издевателството над стопанския инвертар Ал подарил на младия талант хавайска китара, на която имало 1 струна ( хавайските китари по принцип са с 12 струни ). Веднъж виждайки прогреса, през лятото на 1958г. Купил от приятел употребявана акустична китара за 5 долара. В такъв вид вече “конския селянин” Джими постъпил в групата на ентусиасти – “The Velvetones” – и се разделил с тях след 3 месеца. Следващия подарък, който Al направил била първата истинска електрическа китара Supro Ozark 1560S, с която младият Хендрикс бил приет в групата с гръмкото име “The Rocking Kings”.

През 1961г. Джими взема решение да напусне бащиния дом и да постъпи доброволец в редовете на въоръжените сили на САЩ. През ноември следващата година, той получава право да носи нашивки на дивизия Screaming Eagles. В Кентъки се запознава с бас-китариста Били Кокс. Техният съвместен проект получил името “The King Casuals”. Военната епопея на Хендрикс продължила кратко: по време на скок с парашут, получил травма. Взел творческия псевдоним Джими Джймс и работил като сесиен музикант. С кого ли не е свирил! И Тина Търнър, и Сам Куки, и “Isley Brothers”, и Литъл Ричард... Казват че причината за скарването с последния била ризата с решетки, с която Джими излязъл на сцената, страшно вбесила Литъл Ричард. Този факт на раздяла преминал без сълзи и Джими с пълни творчески сили, събира собствена група “Джими James and Blue Flames”, където пее и свири соло китара.

През последната половина от 1965г. и първата половина от 1966г. Хендрикс & компания. концертират в Гринич Вилидж (район от Ню Йорк, през това време един от културните центрове на страната). На една от тези прояви (в кафе “Wha?”) се срещнал с басиста на “The Animals” Час Чандлър и тази среща станала началото на звездния път на музиканта. Чандлър бил също потресен от свиренето на Джими и му предложил договор, съгласно който той бил длъжен да дойде в Лондон, за да събере нов състав.

На първо място му било предложено да се откаже от псевдонима си и да ползва истинското си име. Името на Джими трябвало да стане синоним на поколението от шестдесетте години. Барабанист станал Мич Мичъл, бас китарист – Ноел Рединг, а самото трио нарекли просто и с вкус “The Jimi Hendrix Experience”. Слухът за новия колектив се разпространил из Лондон със скоростта на експрес.

Първият сингъл “Hey Joe”, веднага попада в британския хит-парад и в началото на 1967г. достига 6-то място. Излиза албума “Are You Experienced?”. Него и до сега го считяме за един от най-добрите албуми на всички времена и народи. Да си спомним и за “Purple Haze”, “The Wind Cries Mary”, ”Fire”, “Foxey Lady”. До световното признание остават само стъпки.

Триото “Experience” го канят в Америка за участие в поп-фестивала в Монтерей. На сутринта след него Джими се събужда “звезда”, а знаменитата песен “Wild Thing” телестанциите предаваха по целия свят.

В 1968г. в музикалните магазини се появява плочата “Axis: Bold As Love”, която продължава същия стил. Тук музиканта концентрира своето внимание върху режисирането на композицията. Значително време Джими прекарва в студиото зад пулта. При връщането си в Америка в Ню Йорк той построил студио “Electric Ladyland”. Този проект послужил за идея и дал името на следващия двоен албум. 1969г. дошла с разюзданост и неползотворна студийна работа, която не можеше да не окаже влияние на моралния климат на колектива и “Experince” се анулира като творческа единица.

Лятото на 1969г. “Лятото на любовта”. Времето на емоционалния и музикалния ръст на Джими. За да участва на фестивала на музиката и изящните изкуства във Вудсток, той се кооперира е електрическия състав “Gypsy Sun & Rainbow”, където освен него отишли и Мич Мичъл, Джирма Султан и Джери Велес. Гвоздей на програмата станало изпълнението на версията на американския химн “Star Spangled Banner”, докарал многохилядната аудитория в състояние на транс.

1969г. е ознаменувана също със сътрудничеството със старите армейски приятели, Били Кокс и бившия барабанист на “Electric Flag”, Бъди Майлс. В състава, наименован “Band of Gypsys”, правят 4 блестящи излизания на Нова година – 31.XI.1969г. и 1.I.1970г., които са запечатани на лента. Албумът “Band of Gypsys” видял бял свят в средата на 70-те години.

При Джими отново идва Мич Мичъл и с Били Кокс на бас триото се връща към първоначалното название “The Jimmy Hendrix Experience”. Те записват няколко неща за новия албум под работното название “First Rays Of The Rising Sun”...

За съжаление, планът на гениалните музиканти не бил съден да се осъществи. Трагичния случай, станал вследствие предозиране на сънотворни хапчета, прекъснал неговия живот на 18.IX.1970г.

Творческото наследство на Джими Хендрикс е безценно. И след смърта си той продължава да “издава” плочи. Колиството на преиздаваните записи и техният тираж не се поддават на броене. Музиката на Джими съчетаваща в себе си блуз, балади, рок и джаз го правят една от най-популярните фигури в историята на музиката.

А сега да си спомним за тези, които са му помагали: бас-китариста Ноел Рединг, барабанистите Мич Мичъл и Бъди Майлс.

Ноел Рединг

За 5 години, след като оставил училището Ноел свирил на китара с много състави. А през X.1965г. решава да сформира и свой собствен – “The Loving Kind”. За нещастие, а може би не, групата не е имала успех.

Честолюбивият Ноел поел друг път. Той го отвел право при Джими Хендрикс, който X.1966г. правил прослушвания на музиканти.

Ноел го взели при условие, че ще свири на бас-китара. Получила се великолепна основа за екстравагантния саунд на китарата на Джими.

Мич Мичъл

Той е випусник на Кралската школа за сценични изкуства. Първият състав в неговата кариера е бил “The Coronets” под ръководството на Крис Сенфорд. “Not Too Little, Not Too Much” – тази песен в изпълнение на “The Coronets” станала хит, но въпреки това благодарение на някакви тайнствени обстоятелства групата се разпада.

Година Мичъл свирил в състава “Georgie’s Fame’s Blue Flames”. Сътрудничеството с тях завършва през X.1966г. Запознава се случайно с Час Чандлър. И като резултат - Мичъл заема вакантното място на барабанист в “The Джими Хендрикс Experience”.

Млад, но безусловно опитен музикант, със свежи идеи, Mitch играе ключова роля в звученето на това трио.

Бъди Майлс

За повече от 30 години кариера Бъди Майлс е издал около 50 плочи, касети и рекламни ролки за TV. Със своите турнета, той 6 пъти е обиколил земната шир. По различно време са го викали за сътрудничество много знаменитости.

На 12 години Бъди заел мястото зад ударните инструменти в джаз-бенда на своя баща “The Bebops”. В следващите години неговото внимание се пренасочило към групи за ритъмен блуз. Свирил е с “Ruby & The Romantics”, “The Delophonics”, “The Ink Spots” и “Wilson Pickett”.След изпълнението на “Wilson Pickett” в Ню Йорк Бъди получава предложение от китариста Майк Блумфилд за участие в новия проект за блуз и рок “Electric Flag”. “Тава беше най-добрата група, в която някога съм свирил” – казва музиканта. За 15 месеца под ръководството на Майлс се събира “The Buddy Miles Express”, записали много удачни плочи, като “Expressway To Your Skull” и “Electric Church”.


-------------------------------------------------------------------------------


Роджър Глоувър е роден на 30 Ноември 1945 година в Брекън, Южен Уелс. Неговите родители са били собственици на клуб, където те са представяли локални банди и артисти. Роджър привиква да се измъква от своята спалня и да наблюдава изпълненията. Това е бил първият му опит в музиката на живо. Негов приятел е имал записващ плеър, който са използвали да свирят "Затворнически рок" около 30-40 пъти на ден.

Роджър отначало е започнал да свири на пиано, но после се е прехвърлил на бас. Изглеждало е по-лесно от свиренето на китара.

Формира първата си банда в началото на 60-те, училищна група, наречена "The Madisons". След време "The Madisons" се слива с "The Lightnings", другата банда в училището на Роджър. Това е групата, която по-късно ще се равие в "Episode Six", през Юли 1964 година.

В "Episode Six", Глоувър среща за първи път певецът Ян Гилън, който се пръсединява към групата няколко седмици преди техният първи договор за запис. През Януари 1966 година, първият от много сингли е пуснат. На Б-страната на този сингъл е първата композиция на Роджър, наречена "That's All I Want".

"Episode Six" е била здраво работеща група и техните турнета достигат толкова далечни места, като Бейрут.

През 1969 Ричи Блекмор и Джон Лорд от Deep Purple отиват на изпълнение на Episode Six, за да видят вокалът на групата Ян Гилън, по препоръка на Мик Андарууд - барабанист на "Episode Six". Ян става новия певец на Deep Purple. Само няколко дни по-късно Deep Purple записва сингълът "Hallelujah". Роджър съдейства на групата при записа, като свири бас и в последтвие му е предложено място в "Purple" като басист, но той, както и да е... отхвърля офертата. След като разбира, че това ще е краят на Episode Six. Същата вечер съжалява за своята непоколебимост и решение, и рано на следващата утрин той казва на Джон Лорд, че желае да се присъедини.

Роджър става член на Deep Purple, където остава за следващите четири години.

Ако "Episode Six" е била усилено работеща група, това не е било нещо сравнимо с "Purple". Те практически са обикаляли по турнета и са записвали в поредица от четири години, без никакво свободно време да разговарят. С албуми като "In Rock" , "Machine Head" и "Made In Japan" групата става една от най-големите в света.

Въпреки всичката усилена работа, удря камбаната. Вътрешните спорове между членовете стават по-забележими и през Август 1973 година, Ян Гилън съобщава за своето напускане. Той обещава както и да е да остане до Юни 1974, когато неговите задължения, свързани с турнета ще са изпълнени.

Роджър започва да усеща, че неговото присъствие също не е желано повече. Той също започва да мисли за напускане на бандата. На 15-ти мениджъра Тони Колета се обажда на Роджър и му казва, че Ричи не иска той да продължава в групата.

Докато е бил в Deep Purple, Роджър е започнал да работи като продуцент за различни групи. Като резултат, най-забележим е албума на "Nazareth" - "Razamanaz". След като напуска Deep Purple, той се ориентира към продуциране, като това заема цялото му време. Продуцира, сред много други, албуми за "Judast Priest", "Ian Gillian Band", Рори Галагхър и Дейвид Ковърдейл.

След това Роджър е бил близък с идеята за композиране на музикална партитура към детската книга "The Butterfly Ball". Първоначално е било запланувано да бъде саундтрак към 26-те епизода на анимационната поредица и може би пълнометражна кино версия. Това е било подходящ момент да се комбинират талантите на Роджър - продуциране, писане и изпълнение. Събирайки всички звезди от изпълнители като Рони Джеймс Дио, Глен Хюджис, Дейвид Ковърдейл, Тони Аштън и Джуди Кюхл. През лятото на 1974 те се отправят към студиото за запис. След това, на 16 Октомври 1975 година, единственото изпълнение на "Butterfly Ball" е завършено в "The Royal Albert Hall". Това е завръщането на Роджър Глоувър и Ян Гилън на сцената.

През 1978 година Роджър започва работа по соло проект. Първоначално е възнамерявал да е рок албум. Записва няколко части, но ги оставя за друг проект, който се превръща в албума "Elements". Базиран на поема, албумът е съставен от изпълнени с настроение звукови портрети, всеки представящ един от земните елементи.

Блекмор иска помощ от Роджър за предстоящия албум на "Rainbow". В началото помага на Ричи само за продуцирането и писането на албума, но скоро Глоувър също свири бас на записите. Присъединява се към "Rainbow" като постоянен член на групата. Разформират бандата заради повторното обединяване на Deep Purple през 1984. С Роджър като продуцент и съавтор, един до друг с Ричи, албумите на "Rainbow" достигат до класациите в целия свят, създават се хитови сингли като "All night long", "Since you been gone" и "I surrender".

1983 година - Роджър започва работа по соло албум - "The Mask". Този път е рок албумът, който той може би е планирал през 1978. Работи с David Rosenhal на клавишните, Чък Бърги - ударни, а той самият е водещ вокал и басист.

Албумът е завършен и издаден през Юни 1984, но в това време вниманието е било насочено към друг проект - повторното обединяване на Deep Purple...

С класическия състав на "Purple" - Глоувър, Блекмор, Ян Гилън, Ян Пайс и Джон Лорд, групата прави триумфално завръщане с албума "Perfect Strangers", след който следва световно турне. Всеки в групата е щастлив и се е казвало, че това ще е групата, с която ще завърши кариерата на всеки от тях.

Но не се получава така. Следващият им албум - "The House Of Blue Light" не получава толкова положителни отзиви, а и концертният им албум "Nobody's Perfect" получава дори повече критики. Ян Гилън, отново, започва да не се чувства щастлив. Разправиите, които първият път разрушават групата започват да се появяват отново. Това причинява изговането на Гилън. Между турнетата и записите на Deep Purple, Глоувър и Гилън работят по свой собствен албум, наречен "Accidentally On Purpose", който по ирония се оказва много по-добър в сравнение с последните два албума на Deep Purple.


-------------------------------------------------------------------------------


Марти Фрийдман е роден на 12 Август 1962 година във Вашингтон. Влюбва се в китарата сравнително късно, когато е на 13 години, но бързо наваксва, 15-годишен има три групи зад гърба си и сам дава уроци. Стравински е композиторът на живота му, а китарният му идол - Ули Рот от Scorpions.

През есента на 81-ва Марти и неговия приятел и барабанист Джеф Грейвс образуват Vixen заедно с басиста Пол Ескорпесо и певеца Ким ла Ченс. Марти и Джеф често сменят останалите си колеги, но винаги работят сериозно и здраво, и "Angels From The Dust" е една от ранните им песни, която Майк Варни смята за достатъчно зряла, за да я включи във втората от серия сборни плочи, издадени от компанията му "US Metal II". Първият по-сериозен пробив е мини албумът "Made In Hawaii", от който групата взема добилото популярност име Hawaii.

"Много преди да чуя Ингви Малмстеен, Марти ми бе изпратил демо с метъл, ориентиран към класическата музика. За разлика от Malmsteen, той включваше много блус и класически' рокаджийски похвати. Когато го открих, Марти вече бе узрял музикант и имаше отворена към разнородна музика прогресивна композиторска и техническа мисъл. Интересуваше се от индийска, еврейска и музиката на други етноси. Умееше да сечетава всичко това в стил" [Майк Варни]

През 1987 Марти и неговия приятел Джейсън Бекър сформират Cacophony. За няколко месеца написват и записват песните за дебюта на групата - "Speed Metal Symphony" - минорен, рифов албум, изпълнен с изключителни китарни дуети, подчертани източни влияния и твърде малко вокал. След серия от концерти, в началото на 88-а Марти и Джейсън се заемат с планиране на соло албуми, които са записани в едно и също студио и с едни и същи китари и апаратура. Но и след тяхното издаване почивка няма. Майк им поверява продуцирането на няколко перспективни групи, сключили договор с Shrapnel Rec. Марти се заема с Apocrypha, също помага в китарните партитури от дебюта на женския квинтет Phantom Blue. Паралелно с това върви работата върху новия материал на Cacophony. След записа на втория албум "Go Off!" групата се разпада.

Интересен е факта, че когато гениалният Марти фрийдман е участвал в конкурса за китарист, обявен от Megadeth, фронтмена на групата, Дейв Мъстейн дори не е чувал за него : "Видях снимката му и си казах - кое ли ще е това малко Марти ? Но после чух изпратената лента и това реши съдбата му" [Дейв Мъстейн]

С Марти, Megadeth записват седем албума, след последния от които - "Capitol Punishment", той напуска групата. За около десет години съвместна работа те успяват да създадат много добри албуми, въпреки диктаторския маниер на работа на Дейв.

---
Сляти теми (от Simba): Очевидно може да се оставят в една тема която да бъде продължавана от хора, които искат да пишат за известните музиканти.


---
Заглавието на темата е променено от Double-D.


There is no escape

and that is for sure

This is the end we won't take any more

Say goodbye

to the world you live in

You have always been taking

but now you're giving

James Hetfield

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 322
Великите музиканти
« Отговор #1 -: 09 януари 2005, 12:25 »
офтопик: ЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ ти се появи бе, човек!!!! :) Каде беше толоз време?


There is no escape

and that is for sure

This is the end we won't take any more

Say goodbye

to the world you live in

You have always been taking

but now you're giving

Double-D

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 392
Великите музиканти
« Отговор #2 -: 09 януари 2005, 13:45 »
Цитат на: TheBloodKnight
Ингви Малмстийн


 Ингви Йохан Малмстеен е роден на 30 Октомври в Стокхолм, Швеция.

Неговата майка му подарява акустична китара, когато е на пет години, но китарата става смисъл на живота му, когато на осем гледа по телевизията концерт на Джими Хендрикс. Джими Хендрикс и Ричи Блекмор са ранните му кумири.

Ингви се кълне, че на 12-годишна възраст е престанал да "чиракува", защото е нямало какво да научи повече от другите китаристи. Новите му учители стават класиците - най-вече Бах и Паганини. Животът му продължава обичайно - училище, работа, постоянно свирене, групи с локална известност или пълна безизвестност. Една от тях е Rising Force.

"Свирихме постоянно, търсихме повлиян от класиката вариант на рока. Звучахме нетрадиционно, но беше времето на хеви метъла и в Швеция хората не приемаха нашата музика. Блъскахме си главите напразно. Идеше ми да се махна от тук и го направих."

Всъщност от Швеция го "маха" Майк Варни и пак той го свързва с една от калифорнийските банди в договорни отношения с "Shrapnel Records" - Steeler. Групата дебютира през 1983 г., а когато в тоалетните на клубовете, в които свирят, Малмстеен започва да открива надписи като "Ингви е бог" , разбира, че страната на неограничените възможности може да му даде много повече от статута на на китарист в млада и неизвестна група. Шансът идва с Alcatrazz - новосформираната група на бившия певец на Rainbow - Греъм Бонет. Дебютът на групата - "No Parole From Rock And Roll" е истинският старт в кариерата на Ингви - небивал интерес от страна на медиите, публикации, класации, турнета ... ( от японските концерти се ражда мини концертния албум "No Parole From Rock And Roll - Live Sentence" ).

През 1984 г. Малмстеен е сред най-популярните в света рок китаристи и снмката му украсява кориците на различни специализирани китарджийски и рок списания. Той има слава и пари, и пътят към солокариерата е свободен. Но когато един чужденец пробива и реализира американската мечта по-успешно от самите американци, той става обект и на жадната за евтини сензации преса, и на различни анализи, съпоставки, манипулации и дезинформация. По това време се налага едно натрапчиво сравнение - Малмстеен и Блекмор.

"Той е добър музикант и аз не смятам, че ме копира. Той не може да копира чувствата ми, просто върви по моя път на външни ефекти, облеклото, някои движения" [Ричи Блекмор]


Приятел, тая книга дето си го преписал това, я имам и аз и е коректно да споменеш автора - Велин Станев. Книгата се казва Превъплащенията на Хеви Метъла и е издадена от Ролис-Прес през 1993г.  За тези, които не са чели книгата, ще кажа, че тя разказва за обособяването на 5-те доминиращи жанрове метъл през 80-те - класически, мелодичен, прогресив, китарно-ориентиран и траш. Историята на всеки стил е разказана доста новаторски, чрез историите на групите, които го свирят, а фактологията и изказа за мен поне са на изключително високо ниво.

Та това не го казвам с цел заяждане или тн, но моля всеки да посочва източника си, когато копира цели пасажи или цитира други автори. Нека уважаваме и чуждия труд. Поздрави! :)
We live thinking we will never die.
We die thinking we had never lived.
Cut it out.

Simba

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 865
Великите музиканти
« Отговор #3 -: 09 януари 2005, 14:35 »
Море баш си се заяждаш  :lol:  :lol:  :lol:


Double-D

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 392
Великите музиканти
« Отговор #4 -: 09 януари 2005, 14:43 »
Целта не ми е конкретния човек, а принципно, когато се цитира нещо да се споменава източника. А в случая това си е 100% от книгата, която споменах вече.
We live thinking we will never die.
We die thinking we had never lived.
Cut it out.

sneaky

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 685
  • I'm with the pilots
Великите музиканти
« Отговор #5 -: 09 януари 2005, 15:23 »
Double-D не се заяжда, а много правилно отбелязва. Когато цитираш без да упоменеш източник, г-н Велин Станев може да те осъди даже без да гледа.
I'll do graffiti if you sing to me in French

Simba

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 865
Великите музиканти
« Отговор #6 -: 09 януари 2005, 15:40 »
Оууу да видим как ще ме осъди та дори и цялата книга да препиша, а иначе, че е коректно да се цицира източника - съглашението е възстановено от моя страна.


Double-D

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 392
Великите музиканти
« Отговор #7 -: 09 януари 2005, 15:42 »
Айде да не правим подобни дискусии. Всички сме съгласни, че трябва да се упоменава откъде е цитатът. Темата е за музикантите, така че дайте тях да коментираме.
We live thinking we will never die.
We die thinking we had never lived.
Cut it out.

James Hetfield

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 322
Великите музиканти
« Отговор #8 -: 09 януари 2005, 16:51 »
Цитат на: Double-D


Приятел, тая книга дето си го преписал това, я имам и аз и е коректно да споменеш автора - Велин Станев. Книгата се казва Превъплащенията на Хеви Метъла и е издадена от Ролис-Прес през 1993г.  За тези, които не са чели книгата, ще кажа, че тя разказва за обособяването на 5-те доминиращи жанрове метъл през 80-те - класически, мелодичен, прогресив, китарно-ориентиран и траш. Историята на всеки стил е разказана доста новаторски, чрез историите на групите, които го свирят, а фактологията и изказа за мен поне са на изключително високо ниво.

Та това не го казвам с цел заяждане или тн, но моля всеки да посочва източника си, когато копира цели пасажи или цитира други автори. Нека уважаваме и чуждия труд. Поздрави! :)


Може ли на следващата среща да я донесеш да и хвърля едно очо :roll:


There is no escape

and that is for sure

This is the end we won't take any more

Say goodbye

to the world you live in

You have always been taking

but now you're giving

Double-D

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 392
Великите музиканти
« Отговор #9 -: 09 януари 2005, 16:59 »
Ами добре, но от четене се е разпарчетосала яко. Чел съм я сигурно 10 пъти :) Чат пат пак чета отделни материали, като ме интересува някоя група, та като видя цитат от тая книга веднага го познавам :)
We live thinking we will never die.
We die thinking we had never lived.
Cut it out.

James Hetfield

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 322
Великите музиканти
« Отговор #10 -: 25 октомври 2005, 00:22 »

Ларс Улрих (Lars Ulrich) е основателят и барабанист на американската метъл група Металика. Роден е на 26 декември 1963 година в датското градче Гентофте в бедно работническо семейство. На 17 годишна възраст Улрих заминава за Америка и се установява в Лос Анджелис, Калифорния, където, чрез публикуване на обява в местен вестник се среща с американския китарист Джеймс Хетфийлд и заедно с него сформира нова метъл група, наречена Металика, която по-късно се превръща в една от най-популярните и влиятелни метъл банди в съвременната музикална история.

Улрих е основен композитор в Металика, заедно с вокалиста и китарист Джеймс Хетфийлд, както и основният говорител на групата пред медиите.

Биография
Роден в бедно работническо семейство, Ларс Улрих е принуден в детските и тийнейдърските си години да работи в бензиностанция и като чистач на обществени тоалетни. Запалва се по музиката още от малък, тъй като баща му е джаз музикант, който си изкарва прехраната, свирейки в различни клубове срещу символично заплащане. Малкият Улрих също много често е с баща си по време на представлиния. Насочва се към рок музиката, след като на деветгодишна възраст присъства на концерт на британската група Deep Purple в Копенхаген. Улрих става голям фен на групата и най-вече на барабаниста Ян Пейс, в следствие на което на 13 години успява да убеди баба си да му купи пълен комплект барабани, които са от същата марка, използвана от Пейс - Ludwig.

На 17 години Ларс Улрих напуска родната Дания в посока САЩ, като се установява в Лос Анджелис. Там пускa обява в местен вестник, наречен The Recycler, в която обяснява, че търси музиканти за сформиране на нова нестандартна рок група. Пръв на обявата му откликва американският китарист Джеймс Хетфийлд. Двамата се срещат и провеждат разговор, от който установяват, че идеите и вижданията им относно музикалната насока на бъдещата група съвпадат напълно. Така през 1981 година е привикан китаристът Дейв Мъстейн и басиста Рон Макговни и е положено началото на нова група, която по-късно ще се превърне в една от най-популярните и значими в жанра, инспирираща стотици групи-последователи


There is no escape

and that is for sure

This is the end we won't take any more

Say goodbye

to the world you live in

You have always been taking

but now you're giving

 

: ??:??