1 февруари 2003

Автор Тема: 1 февруари 2003  (Прочетена 1647 пъти)

James Hetfield

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 322
1 февруари 2003
« -: 22 януари 2005, 00:10 »
На 1 февруари 2003 година се случи едно нещастие, което отне седем живота. На тази дата най-старата совалка в NASA се разпадна в атмосферата над щата Тексас, САЩ. Причината е в две думи дупка в крилото.  Сега ще спомена за какво става дума, но първо ще спомена за навлизането в атмосферата.
При навлизане в атмосферата совалката се движи с около 8 km/s, което ще рече около 23 000 km/h, като преди това тя трябва да слезне под 2ра космическа скорост, която потдържа совалката в точно определена орбита. Совалката изключва двигателите, обръща се със задницата напред и се завърта по надлъжната ос на 180о. Тогава се включват системите за корекция, които представляват малки двигатели с размерите на 1/2 cola които духат по okolo 10 kg тяга, което е напълно достатъчно в безвъздушното пространство.  Совалката губи около половината си скорост и продължава да "пада". След определена скорост совалката се завърта по напречната ос и се връща в старата позиция.  Понеже вече е в горните слоеве на атмосферата и трябва да се съчетае съпротивление и аеродинамичност (управление като обикновен самолет) совалката вдига носът с 40о и започва да прави S - образни маневри, които още повече убиват скоростта. Температурата на корпуса е около 1500о С и единственото нещо, което прдпазва екипажа от ада навън са специялни керамични плочки които имат много голяма термоустойчивост и изолация. Броени минути след като плочата излезне от пещта човек спокойно би могъл да държи една такава плоча с незащитена ръка.  При самото навлизане в атмосферата се образува ударна вълна - нещо подобно като при преминаване на моторна лодка, но моного пъти по-силно. Темепературата на корпуса на совалката е около 1500о С, но температурата на ударната вълна  е няколко пъти по-висока.  За да може совалката да кацне тя трябва да измине около 8000 km в безмоторен полет. Работи само системата за корекция, която добре деиства и в атмосфера ако става дума за много финни настройки на курса и височината.  След като скороста падне под определен минимум пилотите преминават на ръчен режим (маневрите дотук са невъзможни за човек) и се насочват към определеното летище.
Носителя представлява един огромен резервоар с твърдо гориво защитено от 2 слоя общивка и един слой нещо като полиуретанова пяна (строителите сигурно ще ме разберат), предпазва горивото от процесите при изтрелване. В тази пяна има пукнатини, празни пространства с въздух. и винаги при всяко изтрелване се отчупват парчета, които не правя кой знае какви повреди. НО при совалката "Колумбия" нещата стават малко по-иначе. При изтрелване, от резервоара се отчупва голямо парче пяна, което се удря в една от плочките при левия колесник и фактически проблемът е бил още на Земята. Въпреки избитата плочка совалката успешно достига орбита, изпълнява брилянто мисията си и тръгва да се прибира. Още в орбита  2 сателита са видяли как от лежия борд се отделят парчета с големината на тетрадка, но за жалост мисията на екипажа не е включвала излизане в открития космос.  Когато навлезли в атмосферата и започнали S - образните маневри започнало да си проличава. вътрешната обшивка се пробила и плазмата навлязла в крилото като нарушила аеродинамичността. Първоначално  с това се справял авто пилотът и системата за корекция. Но когато крилото било вече много повредено автопилотът изгубил борбата за траекторията и совалката се разпаднала.


There is no escape

and that is for sure

This is the end we won't take any more

Say goodbye

to the world you live in

You have always been taking

but now you're giving

Double-D

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 392
1 февруари 2003
« Отговор #1 -: 22 януари 2005, 12:28 »
Много добре си го спомням тоя ден, защото ми предстоеше изпит по материали и изолации и разпитвах професора докато ме изпитваше за тия плочки и тн.
We live thinking we will never die.
We die thinking we had never lived.
Cut it out.

 

: ??:??