brinne
453 результатов
Безпризорни са моите думи,
стана скитница мойта любов,
този стих, носещ тихо безумие
е проклятие, не благослов…
И самотна е моята утрин, ...
  59 
Лунен блясък небето краси,
теменужени сенки се стелят…
Пръсти в нейните буйни коси
той заравя, кичури разделя
и лицето, обвито от мрак, ...
  108  15 
По неволя да имаш сто посоки в сърцето,
до една все незрими, сякаш просто тирето
неизтрито остава, отпечатан е краят
и от хапка задавен, злополучно си трае!
А тирето черта е – без съюз, запетая ...
  87  10 
В главата му още се въртяха странните образи от съня. Сам не знаеше как е задрямал под онова дърво. Каква беше тази къща? Обикновено хората сънуват неща, които са им направили впечатление и по някаква причина са се запечатали в подсъзнанието им. Не вярваше много в пророческите сънища, макар че винаг ...
  323  53 
Тъгувам пак за времето различно,
в което с теб споделяхме мечти...
Как искам като луда да затичам
и нейде там да ме посрещнеш ти!
И да целувам жарките ти устни, ...
  147  18 
Част9. По-светло…
–Заради Вълко идеш, лельо Недялке, знам аз… – каза Деница, а очите ѝ бяха някак отнесени, далечни, навътре вглъбени и непроницаеми – Защо идеш? Знаеш той какво стори и защо го стори. При него работа нямам аз!
–Моля ти се, Денице! Ако не беше заради лошо, нямаше да дойда! Промени се ...
  106  13 
По-чиста бях и от сълзица, знам!
По-истинска, дори и по-красива…
И под покров от девствен срам
мечтите си напъпили завивах!
Разресваше ти моите коси ...
  162  13  24 
Шепна нежни, шепна жарки, шепна сладостни слова,
а нозете голи тичат, газят дъхава трева…
Ти до мене бързо крачиш, сякаш, че си топъл блян
и в очите твои страстни моят взор сега е взрян.
И трепти любов най-нежна, ярка като златен лъч. ...
  157  19 
Приемам те като лелеян дар,
от твоя поглед сладостно изгарям,
в очите ти до дъно се разтварям,
а любовта е вечен мой олтар!
Сърцето мое е кристален съд ...
  362  47 
Част8. Мрак е населил сърцето.
Трепкаше слънцето над лицето ѝ, играеха слънчевите лъчи с косите ѝ и цялата в светлина беше увита. Тръгна Вълко към нея, а очите му не можеха да се откъснат от образа ѝ. Като самодива беше тя – красива, волна и недостижима.
–Деничке – зорничке – зашепнаха устните му. О ...
  120  19 
В душата е безумно синьо,
небе в капчуците звъни,
по пътя любовта ще мине
и ще завие настрани…
Ще тъне времето в забрава, ...
  124  17 
Светът – така ли ми се струва,
от съвестта не се вълнува
и някак чуждата тъга
е някакво далечно бреме,
ненужно губене на време, ...
  93  17 
Без глас сърцето ми зове…
Аз моля се, но на кого ли?!
А в беловласите тополи
немирен вятър стих кове.
Къде започва в мен сега, ...
  250  10  37 
Започната и недописана поема –
това ще си останеш ти за мен…
Посегнах, но дали успях да взема
откъснат лист, на който споделен
безмълвен миг един така ме грабна ...
  133  19 
Част7. Утрото на Еньовден.
–Деницооо – гласът му звучеше някак отдалече и тихо, повече като ехо, отколкото като вик – Не ме оставяй, Деничке – зорничке! Светлина нямам…тъмно е…ще ме погълне! Прости ми, със сърцето ми прости, както аз със сърцето те моля! Не ща болка да ти нося, Денице! Ама гори ме т ...
  123  16 
Сама не ще ли да угасне
или отново ще порасне
тревога сенчеста из мен…
И тя ще носи твойто име,
а думите неназовими ...
  93  10 
Сред зелени, далечни гори,
на живота ли в пътя безкраен –
аз те срещнах и спрях се дори,
че погледна ме ти тъй омайно!
Пръсти леки през мойте коси ...
  73 
Познаваше той този вкус презрян
на загубата – черна, безпределна.
А погледът му, надалеко взрян,
към бездната окаяна се стрелна.
Една мъгла по-сива от тъга ...
  123  18 
Аз ти предлагам устните си меки,
а ти с целувки жарки ги покриваш…
По кожата ми чувствена пътека
ти нарисувай, без да си почиваш!
–Целувам те! – прошепваш с дрезгав глас… ...
  331  41 
Този дъжд, който тихо прегръща
някак дружески моето рамо,
нямо сам на сълзите отвръща,
без човешка, измислена драма.
Той лицето ми нежно измива – ...
  106  14 
Дали за щастие тук има магазин
и в него пък късмет дали продават?
Безсилие от миг недостижим –
понякога то в ресто ни остава…
На онзи рафт надежда ли реди ...
  87 
Част6. Нощта продължава.
Тя седеше на чардака и решеше буйните си, гарваново черни коси. Едрите зъби на гребена се спускаха плавно през кичурите и стигаха до върховете им. После вдигна очи и ги впери в него. Имаше мъка в тия очи и болка имаше… И най-много обич грееше там. Топлеше го тя, изпълваше го ...
  123  13 
Усмихвам се. Зад кратката усмивка
прикривам истинските чувства в мен.
Боли ме още. По шеметна извивка
се спусна болката, припявайки рефрен.
Напомняше на стар, гробовен припев. ...
  83  15 
С графитен щрих надписвам тишината –
подрасква тихо моливът без глас…
Чертае граници, надеждата пресмята,
запълва тъмнината в късен час.
Пошепва моливът на листа нежни думи, ...
  132  15 
Поела съм към средната земя…*
Немината пътека ме привлича!
И да ме води никой не посмя –
една магия зад рамото занича.
И тя е извор от сърцето назован! ...
  98  11 
Не зная как все нещо не ни стига
и някой ъгъл все е твърде тъп,
за яростен порой не ще сме дига,
превит и слаб е болният ни гръб…
Човешкото око тъй ненаситно, ...
  164  25 
Поседнах тихо. И ще поплача.
Зашепна плахо мъката в мене…
Денят отмина. Къпе ме здрача
и ме завива с плаща си ленен.
Сълзица малка – една вселена, ...
  141  17 
Ти си мъничка, топла надежда
и в сърцето ми тихичко грееш.
Всеки ден аз към тебе поглеждам
и все сладостен вятър ми вее.
Твойте думи ми шепнат красиво ...
  126  11 
–Поете, ти, рисуваш ли с мечти,
извайваш ли най-чисти цветовете?
–Във всеки стих сърцето ми личи,
душата ми дълбока в него свети.
–Рисуваш ли безмерна любовта ...
  263  50 
Безумни надежди живота преследват
и ръб остър стигат на бездна една.
Минутите пъплят и трудно напредват,
катерят посоки в бетонна стена.
И устни отворил, без въздух насъщен, ...
  110  16 
Сенд
Натиснах звънеца, но ти не отвори.
Не зная, беше ли там.
Чух някой, вътре говори,
навярно приказвах си сам. ...
  177  32 
Недей да мълчиш. Минутите имат си име
и всяка е миг от известен библейски сюжет.
Животът по-често жесток е и даже без грим е,
реди ни в редици докрай подредени наглед.
Но после един се намира, там, твърде високо, ...
  206  32 
Част5. Еновденски неволи. Нощта срещу Еньовден. Момина кула.
Деница потъна в тъмнината. Стъпваше тихо с меките си цървули. Луната осветяваше пътя ѝ. Кръвта ѝ бушуваше и усещането, че още нищо не е приключило не ѝ даваше мира. Пръстите ѝ бяха като опалени от огън. Затвореше ли очи за миг и виждаше че ...
  137  14 
Ръка подавам, друг ще я отхвърли
и ставаме ли врагове най - върли…?
А грешката щом търси си разплата
душевния ми кораб тя ли клати…
И в бяла стая, на отсрещната стена ...
  99  10 
Когато вълната сама ми нашепва
история стара за чиста любов
аз пиша горещо, подобно на клетва,
дочула в прибоя заветния зов:
Русалка бе тя – с опашка златиста, ...
  259  28 
И липсваш ми... Когато вечер здрачът
пристъпя тихо, зачервен и жив.
А изборът е все нееднозначен
и много рядко просто е щастлив.
И липсваш ми... Когато изгрев розов ...
  72 
От щурчова цигулка
ще ти направя люлка.
Цял ден ще те люлее
и нежно ще ти пее.
Ще зазвънят звънчета, ...
  111 
Всяка нощ безсловесна аз будувам с ония минути,
дето тихо, с мелодия стара, в мене още звънят
и загърбвам стихията луда, която от други нечута
се стопи неподвластна, сякаш просто е част от съня!
И си спомням за баба и нейните песни тракийски. ...
  76  11 
От сън наяве се събудих аз
и просто мигах с тръпнещите клепки,
но нямах усет, нямах даже глас
и сякаш бях заключена във клетка!
Почти умирах. Беше леден мрак, ...
  95  12 
Дори не искам да намеря мира
и да забравя лудите минути…
Едничка струна от стопена лира
лежи ненужна, тихо, в мойте скути.
В душата ми ехтят до болка груби ...
  357  66 
Предложения
: ??:??