Рассказы - Проза

Лагерът - продължение 🇧🇬

- И такааа - потри длани ефрейтор Фи Тил. - Преди да започнем с обучението ви, бих искал да проверя нивото на бойната ви подготовка. Кой ще се пробва? Можете да опитате и по повечко...
- Хайде да го насметем - шепнешком предложи Черната Пантера Ра, а Гар Ван изпука кокалчетата на юмруците си в мълча ...

Bersek

Проза » Рассказы

2010-06-02T14:39:59+03:00 742

Три дни в морето 🇧🇬

Беше зноен следобед и старите рибари на пристанището в Неапол си приказваха, че предстои една от онези силни и краткотрайни юнски бури, когато морето се надига така, сякаш иска да погълне цялата суша.
Там на кея едва пет годишната Мари дърпаше наскоро овдовелия си баща за ръкава:
- Тате, татенце, ка ...

darkwish

Проза » Рассказы

2010-06-02T12:10:14+03:00 1.1K 2

Да убедя себе си 🇧🇬

ДА УБЕДЯ СЕБЕ СИ
Старият художник отпусна обезсилено ръце. Остави четките на палитрата и обърна гръб на мотива, който рисуваше. Не беше доволен от работата си. Материята се съпротивляваше. "И друг път се е случвало да не потръгне, но после се е получавало добре - помисли си рисуващият. - Трябва само ...

ivliter

Проза » Рассказы

2010-06-02T11:52:14+03:00 897 2

Среща с непозната 🇧🇬

СРЕЩА С НЕПОЗНАТА
Малкото паркче пред църквата бе един истински оазис на спокойствието всред самия център на столицата, където човек можеше бързо да се скрие от гърмящата маса от хора, трамваи, клаксони и спирачки и само циничните и жаргонни подвиквания на продавачите от близкото пазарче за плодове ...

georgibogdanow

Проза » Рассказы

2010-06-02T11:49:57+03:00 2.3K 2

Спомен от една гривна 🇧🇬

“Не, не го прави, моля те!” Малкото коте се опита да се задържи за ризата на Карън, нейната... бивша стопанка. Карън искаше да изостави котето си в гората. Що за глупост? Какво щеше да прави то в гората? Но момичето беше прекалено малко, за да разбере, че така обрича домашната си любимка на смърт, в ...

MiddayDelusion

Проза » Рассказы

2010-06-02T11:28:06+03:00 1.1K

Хиляда и едно "защо"? 🇧🇬

Синът не беше навършил и две годинки, когато правилно произнесе думата „акумулатор” и оттогава непрекъснато взе да задава въпроса „Защо?” Например: „Защо трябва да ям? Защо да спя? А защо да си мия зъбите? Защо не мога да си вадя зъбите като моя дядо?” Майката се чудеше как да отговаря на любознател ...

Eia

Проза » Рассказы

2010-06-01T13:36:26+03:00 1.1K 12

Крушата 🇧🇬

КРУШАТА
Приятелят ми се е занемарил, оставил се е на отчаянието. Не се е бръснал от няколко дни. Погледът му отскача от предмет на предмет, без да се задържа на нещо. Разбирам го, трудно му е, след като Марина го напусна. Но все пак е още мъж в силата си и не бива да се предава. Въпреки всичко, живо ...

ivliter

Проза » Рассказы

2010-06-01T11:14:23+03:00 878 1

Тайнствената книга 🇧🇬

Часове преди сватбата, тъстът ми подари тази книга. Като всеки баща, и той искаше дъщеря му да е най–щастливата жена на света. "Затова - каза ми - чети й от нея всяка вечер. В твой интерес е, не пропускай!". Кимнах. "Обещай ми!"- настоя той. "Обещавам!"- отвърнах и я прелистих - само първата страниц ...

Romanov

Проза » Рассказы

2010-06-01T11:11:49+03:00 1.2K 6

Булченската рокля 🇧🇬

-Питаш ме каква е тази рокля ли? Преди 50 години трябваше да я нося на сватбата си, само че не се омъжих. Годеникът ми умря в деня преди венчавката. Да, това е една тъжна история. Искаш ли да ти я разкажа?
Беше така:
Онази зима бе студена и суха. Въпреки, че беше средата на януари, още не бе валял с ...

darkwish

Проза » Рассказы

2010-06-01T10:16:28+03:00 1.1K 3

Бабини - деветини 🇧🇬

Деца, това се случи в далечното за вас хилядо деветстотин и шейсет и седмо лето. Тогава аз, вашата баба, бях само на седем годинки. Бях една мъничка ученичка от първи клас, с дебела плитка и огромна панделка, от която едва се забелязваше главата ми. Моят татко бе ветеринарен лекар в едно държавно зе ...

Eia

Проза » Рассказы

2010-05-31T12:00:57+03:00 1.2K 10

А можехме да избегнем срещата с Нея... 🇧🇬

А можехме да избегнем срещата с Нея...
Гледах се в огледалото и не можех да не се усмихна. Толкова красива коса, такова нежно лице, искрящи сини очи, хубави бели зъби. Перфектното тяло. Всичко ми беше наред. Имах приятели, семейство, в което много рядко се чуваха викове и крясъци. Приятелите ми ме у ...

dolce

Проза » Рассказы

2010-05-30T23:14:29+03:00 1.2K 3

Ново Приятелство 🇧🇬

Бях на една поляна. Около мен бе така пусто, единствена компания ми бяха слънцето и едно голямо дърво, разперило клони над мен. То бе там, сякаш за да ме предпази от силата на слънцето със своята сянка. Беше толкова спокойно, дори плашещо, защото нямаше никого - нито хора, нито животни, нито птици, ...

Mirror

Проза » Рассказы

2010-05-30T13:46:44+03:00 1.3K

Микело 🇧🇬

МИКЕЛО
Някой не спираше да чука по тази стена. Монотонно и упорито, пронизващо мозъка. Някъде в жилищната кооперация ранобуден съсед ремонтираше нещо. За щастие не точно над него, но въпреки това беше достатъчно силно, за да го събуди. На Микело му се струваше, че чукането никога няма да престане, б ...

georgibogdanow

Проза » Рассказы

2010-05-30T13:40:51+03:00 1.6K 1

Ти (Картината) 🇧🇬

ТИ
(Картината)
“Затвори очи и ще видиш всичко!”
Даниел Буланже, “Павилионът на Мага”
Бавно завъртя ключа на входната врата и включи осветлението. В късната вечер домът му беше тих и самотен. Не очакваше някой да го посрещне. В мига, в който прекрачи прага, върху му се стовариха умората на деня и сам ...

Rondissima

Проза » Рассказы

2010-05-30T11:59:00+03:00 977 8

Контрасти 🇧🇬

КОНТРАСТИ
Денят е горещ. Седнали сме в прохладната кръчма и пием изстудена бира. Неколцина мъже сме и разговора, който водим, е предимно за сушата, за нуждата да се полива. На съседната маса е седнал Учителят Пеев, дошъл си през ваканцията на село. Него сушата не го вълнува чак толкова много - трудъ ...

ivliter

Проза » Рассказы

2010-05-30T11:41:13+03:00 697

Родници 🇧🇬

Привечер. От взиране очите ú сълзят и парят. Ръцете стискат възлестите колене, приглаждат тъкана престилка. Ето, задава се мъж с колело. Облаци кацат мързеливо в смокинята и сянката им мъгли и без това слабите ú очи. Ванчо е, прибира се от работа. На колелото виси мрежата с черен хляб за кокошките и ...

inakrein

Проза » Рассказы

2010-05-30T01:16:38+03:00 2.1K 13

Диалози с Писателката XI 🇧🇬

Надничах, скрит зад една завеса в дома на Писателката. Наблюдавах я как играе с малката си племенница. Не ми беше трудно да разпозная детето, Писателката ми беше казвала, че има две племенници, а и вече бях виждал сестра ù. Приликата им беше поразителна.
Софи, така се казваше детето, не беше на пове ...

Рима

Проза » Рассказы

2010-05-30T01:09:55+03:00 992 2

Бягството 🇧🇬

Бягството
Мислите препускаха в умореното съзнание. Вече втори ден, откакто Елена беше избягала от къщи. Беше решила, че повече не може да бъде с тези хора, които всеки ден й демонстрираха своето безразличие и я даряваха само със студено присъствие. Единственото внимание, което й отделяха, беше да я ...

странница

Проза » Рассказы

2010-05-29T19:37:57+03:00 1.1K 13

Не съм аз 🇧🇬

НЕ СЪМ АЗ
Вървях сам по оживената улица в добро разположение на духа и се радвах на шумящия край мене живот. Не че нямах грижи, не че всичко ми беше наред, но просто в този момент бях успял да се абстрахирам от проблемите и да се отдам на приятното усещане от това, че съм жив и здрав. И слава богу, ...

ivliter

Проза » Рассказы

2010-05-29T10:39:04+03:00 711

Виенското колело на звездата 🇧🇬

Кога за последно се въртяхте на Виенско колело?
Кога за последно се издигнахте там, на най-високото?
И погледнахте Света, в който живеете, почти от звездите?
Кога за последно си помечтахте?
Да не се връщате там, долу, например? ...

galinabg

Проза » Рассказы

2010-05-29T02:08:54+03:00 1.6K

Стела 🇧🇬

Стела беше малко дете на 7 години. Тръгваше на училище и искаше да намери много нови приятели и да научи всички букви и числа, но ù беше трудно и с буквите и с приятелите. Всички ù се подиграваха, че няма приятели, но тя не се сърдеше. Реши да се запише на тренировки, за да не мисли за това и не тъг ...

pupils

Проза » Рассказы

2010-05-29T01:56:20+03:00 979

Вятърът 🇧🇬

ВЯТЪРЪТ
Дядо Илийчо седеше прав на височината, подпрян на бастуна си. Вбил побелялата си глава в тъмното небе, приличаше на чародеец, паднал от облачните висоти върху земята. Вятърът го блъскаше в гърба с вой и развяваше отдавна неподстригваната му коса. Пешовете на разкопчаното му палто плющяха кат ...

ivliter

Проза » Рассказы

2010-05-28T14:47:32+03:00 774

Дълг и смърт 🇧🇬

ДЪЛГ И СМЪРТ
През студената есенна нощ Венко вървеше през гората и търсеше убежище. Вървеше трудно - вечерта бе валяло дъжд и земята беше кална. Но сега по-важно беше скривалището в гората. Дълго вървя Венко, докато далеко пред погледа му, на една полянка, между дърветата, съзря колиба...
Венко беше ...

vaskometala

Проза » Рассказы

2010-05-28T14:31:15+03:00 2K 4

На риболов 🇧🇬

НА РИБОЛOB
Денят беше горещ, дълъг и ужасно скучен. Не ми се занимаваше с нищо. От сутринта ръкописите ми стояха непобутнати. Може би затова посрещнах предложението на племенника си да отидем за риба като някакъв изход.
- Добре, но нямам принадлежности - му рекох.
- Ще ти дам, имам и за двама ни.
Та ...

ivliter

Проза » Рассказы

2010-05-27T13:44:07+03:00 2.1K 2

Даниела катастрофира 🇧🇬

ДАНИЕЛА КАТАСТРОФИРА
... Думите изплющяха. Внезапни и странични. Плиснаха наоколо и се разляха. Заувиваха се около мен и ме стегнаха до задушаване...
“Даниела катастрофира.”
... бях сама в стаята и едва успях да осъзная, че дойдоха някъде отвътре – ясни звуци – без емоция, без срам и свян – чисти, т ...

Rondissima

Проза » Рассказы

2010-05-27T13:18:54+03:00 1K 8

В очакване 🇧🇬

Усети изтръпване - сякаш мравки лазеха по тялото му, а между зъбите си стискаше нож. Зави му се свят. Опита да се овладее, но силите внезапно го напуснаха и той се свлече на тротоара. Като в просъница му се мяркаха краката на минувачите, а грохотът на колите се смесваше със съсъка, който го преследв ...

Eia

Проза » Рассказы

2010-05-27T09:11:54+03:00 983 9

21 грама 🇧🇬

Зад стъклото околността изглеждаше толкова пуста и далечна от мен. Всичко бе затихнало в нощта и снегът се сипеше на парцали, извивайки се в ритъма на вятъра. Влакът отново бе спрял за около час насред полето, заради лошото време и студът вече започваше да се прокрадва в купето, където седях само аз ...

Mist

Проза » Рассказы

2010-05-26T19:43:32+03:00 1.2K

Заклевам се 🇧🇬

"Никога няма да го направя дядо. Заклевам се." каза тя, целувайки кръстосаните си пръстчета.
Кой беше по-големият наивник - тя, която беше още малко детенце и светът бе детска площадка. Тя, която си мислеше, че може всичко... или той... човекът, изживял толкова много. Той, който би трябвало да знае, ...

lavatera

Проза » Рассказы

2010-05-26T15:06:28+03:00 1.9K

Бай Пандо Шматката 🇧🇬

Дип прост чиляк си беше Пандо Шматката от наше село - дип прост и дип крадлив. Ей, оная нощ се завъртял край Гочовия рибарник, шарани да краде. Ама Гочо не е вчерашен и знае как да си пази стоката. Кучето му се разлаяло, а стопанинът туй и чакал - изскочил от скривалището си, грабнал ловната пушка, ...

Eia

Проза » Рассказы

2010-05-26T15:05:31+03:00 1.6K 6

Ще те намеря 🇧🇬

Буйните треви стигаха почти до кръста му. Поклащаха се в синхрон с вятъра и мекотата на тяхното движение правеше цялото това поле вълшебно, все едно беше живо. Полето достигаше чак до хоризонта – накъдето и да се обърнеше, виждаше само танцуващи треви, плавно и завладяващо полюшващи се. Никога не бе ...

georgibogdanow

Проза » Рассказы

2010-05-26T13:14:52+03:00 1.6K 3

Необяснимото 🇧🇬

НЕОБЯСНИМОТО
В падащата прохлада на лятната вечер Борис спря при съседа си, за да разменят по някоя дума. След като взаимно се оплакаха от горещината на отминалия ден, съседът смени темата и каза:
- Трябва по-често да се молим на Бог за здраве и благополучие.
- Аз не съм много вярващ. Търси и ще нам ...

ivliter

Проза » Рассказы

2010-05-26T10:19:54+03:00 989

из "Хрониките на Дърт Пън" 🇧🇬

- Нещо много пусто стана тук в последно време - измърмори една вечер Дърт Пън.
- Ъхъм - съгласи се с колегата си Кух Че Реп. - Губят ми се от полезрението разни личности.
- Карат военно обучение - каза Хо, докато чистеше поредната чаша. И той, като всеки уважаващ себе си кръчмар, отлично знаеше всич ...

Bersek

Проза » Рассказы

2010-05-25T14:51:24+03:00 1.5K

Чакалът 🇧🇬

ЧАКАЛЪТ
Цяла нощ бе валяло сняг. Дебел пласт покриваше селото. Още отрано майка бе излязла да разрива. В старостта силите я напускаха. Особено след недоспиване. И как можеше да спи, като краката ù се гърчиха цяла нощ и белките не спряха да тропат по тавана на къщата, измъчвани от глада? В опразващот ...

ivliter

Проза » Рассказы

2010-05-25T12:46:35+03:00 1.2K

Рози и плевели 🇧🇬

- Тони! Толкова се радвам, че дойде!... Заварваш ме в градината, сигурно изглеждам ужасно! Не знаех, че си се върнал вече?
- Честит рожден ден, мамо! Изглеждаш прекрасно! Идвам направо от гарата - днес ме пуснаха.
- Това място буквално се разпада. Невъзможно е сам човек да поддържа всичко. Баща ти в ...

Romanov

Проза » Рассказы

2010-05-25T12:04:25+03:00 1.1K 3

Нищо сериозно 🇧🇬

В сивата сутрин на късната зима едно перо прехвърчаше из улиците на нашия не толкова малък град. Удивителното за това перо беше, че беше бяло, бяло като снега, който покриваше кирливите тротоари на пустите улици. Да, тротоарите принадлежат на улиците. Това перо си се рееше свободно из пространството ...

MagnaHarta

Проза » Рассказы

2010-05-23T22:36:30+03:00 2K 7

Страхил 🇧🇬

Страхил беше последен курс детска педагогика. Когато беше на девет години, родителите му загинаха при автомобилна катастрофа. Останал
съвсем сам, социалните го изпратиха в дома за сираци.
Един ден, към седем вечерта, реши да се поразходи. Наблизо имаше парк с храсти и дървета. Тръгна по пътеката. Ня ...

mari45

Проза » Рассказы

2010-05-23T21:35:01+03:00 913

Порой 🇧🇬

Слънцето прежуряше летния юлски следобед. Ванката погледна през прозореца на кухнята и видя как фигурата на майка му се скри зад дърветата. Беше време да събере тайфата и да отидат на Струма.
Прехвърли през ума си задачките, поставени за деня и реши, че само за час-два ще отскочат до реката и после ...

inakrein

Проза » Рассказы

2010-05-23T21:24:02+03:00 1.3K 12

Без какво можем и без какво не можем 🇧🇬

БЕЗ КАКВО МОЖЕМ И БЕЗ КАКВО НЕ МОЖЕМ
Натоварихме каруцата с дърва, качихме се върху тях и поехме към село. Щом конете изскочиха нагорнището, излязохме на асфалтовия път. Те тръгнаха по-спокойно, колата не друсаше и подхванахме разговор.
- Чудя ти се, Калине, защо са ти толкова много дърва. Дворът ти ...

ivliter

Проза » Рассказы

2010-05-23T11:40:58+03:00 1.5K 2

Безсмъртниче 🇧🇬

Безсмъртниче
Тревите – поизсъхнали, вяло шумоляха, раздвижвани от есенния полъх. Влагата бе избягала, цветовете на земния плод, поизбелели и пожълтели, напомняха за непосилната жега и яркия слънчев огън... Огънят бе обагрил растенията и дал своя отпечатък на външността им. Замрялата в засуха природа ...

WIK

Проза » Рассказы

2010-05-22T22:47:29+03:00 1.4K 2

Цената 🇧🇬

Виктория стоеше права до прозореца, загледана в единственото светло петно върху тъмната гръд на морето. Бялата яхта лениво се полюшкваше, закотвена недалеч от частния им плаж. Нелепо бяло цвете върху траурната дреха на нощта. Бяло, като розите, които току-що бе положила с трепереща ръка върху черния ...

evgeniagenka

Проза » Рассказы

2010-05-22T20:06:23+03:00 972 4