Рассказы - Проза

Вихър 🇧🇬

Зелената феерия прелиташе като мъгла, духана от мощен вятър. Клонките биваха умело избягвани, а падналите дънери биваха ползвани като рампи за отскок. Хладният въздух се отдръпваше от напиращата жега, заобикаляше я и отново заемаше пространството, оставено от нея. Момчето тичаше - пламъчетата в очит ...

Liudmil

Проза » Рассказы

2010-05-22T19:49:00+03:00 990 1

Суеверията на татко 🇧🇬

СУЕВЕРИЯТА НА ТАТКО
Обикновено баща ми се приготвяше за лов от вечерта, но имаше и такива дни, в които всичко се извършваше сутринта, преди тръгването. Ловуваше най-много през зимата, когато нямаше работа навън и му омръзваше да стои по цял ден вкъщи край печката. В един такъв ден бе станал по тъмно ...

ivliter

Проза » Рассказы

2010-05-22T10:16:02+03:00 874 1

Последна спирка 🇧🇬

На последната спирка на света, на една пейка приседнаха едновременно един Господин и една Госпожа. Господинът беше с измъчен вид, около петдесетгодишен, висок, попрегърбен, със смачкано пардесю, прашлясали обувки. Навремето е бил истински хубавец, а и сега все още жените въздишаха тайно по него. Гос ...

valia1771

Проза » Рассказы

2010-05-21T20:40:18+03:00 1.3K 20

Есен 🇧🇬

ЕСЕН
В гората е тихо. Само отвреме-навреме по някое листо капва с шумолене на земята. Ставри обича да сяда сам в меката шума и забил очи в пъстротата на гората да се отдава на спомените. Когато беше млад често мечтаеше, но сега изворът на мечтите е вече пресъхнал, отстъпил е на спомените. "На моите ...

ivliter

Проза » Рассказы

2010-05-21T08:14:14+03:00 3.1K 2

Болестта на дядо Симо 🇧🇬

БОЛЕСТТА НА ДЯДО СИМО
През последните месеци дядо Симо се оплакваше, че не се чувства добре със здравето. Бедно живееше старецът, не му стигаха парите да отиде на лекар. Но като разбра, че няма накъде, изтегли от малкото си спестени парици и замина за града.
Като го видя, че се е върнал и се щура из ...

ivliter

Проза » Рассказы

2010-05-20T20:37:43+03:00 745 1

Малките неща 🇧🇬

Беше лято, месец Юни. Майкъл Демпси повдигна клепачите на очите си, след което ги потри с ръце. Той се взря в тавана, където родителите му бяха налепили неонови звезди, които светеха през нощта. Първата мисъл,която мина през главата на Майкъл, бе: ,,Странно, защо звездите не светят през деня”. Но ми ...

Aress

Проза » Рассказы

2010-05-20T20:31:11+03:00 1.3K

Искаш ли да ходим? 🇧🇬

Знаеш ли, сега тайно те харесвам... но...
След време ти ще откликнеш на чувствата ми, защото знам, че и ти ме харесваш. Ще сме лудо влюбени един в друг. Ще се целуваме на някоя пейка. Ще правим глупости, много младежки глупости. Ще усещаме живота така, както само ние можем. Аз ще ти купувам цветя за ...

Aleks-Green

Проза » Рассказы

2010-05-19T19:12:36+03:00 1.5K 5

Принцовете 🇧🇬

Представете си каква бъркотия щеше да настъпи, ако всеки получаваше каквото иска
- Май обичам принца, а! – гледаше ме и не разбирах закачка ли се таи в гласа ù, или в галещите слуха ми нотки има доза истина. И, да, приятно ми беше да го чувам и се надувах, че се случи точно на мен. Аз не съм никакъв ...

Romanov

Проза » Рассказы

2010-05-19T14:06:46+03:00 1.2K 5

We're not gonna take it 🇧🇬

WE’RE NOT GONNA TAKE IT
We’re not gonna take it
No, we ain’t gonna tаke it
We’re not gonna tаke it
Anymore! ...

remer

Проза » Рассказы

2010-05-19T13:53:18+03:00 1.2K 1

Обичта 🇧🇬

ОБИЧТА
С мой приятел пътуваме с автобус. Красиви облаци се носят над пожънатото поле. Леко ми става на душата, като ги гледам. Пътуването ми носи истинско удоволствие. Опитвам се да споделя доброто си настроение с приятеля си, но той е угрижен и не забелязва нищо. Накрая открито го попитах:
- Какво ...

ivliter

Проза » Рассказы

2010-05-19T13:39:51+03:00 969

Жени 🇧🇬

ЖЕНИ
Алармата на телефона се включи и отражението на спалнята се раздвижи в огромното огледало. Изящна ръка се измъкна от сатенените чаршафи, протегна се и пипнешком го изключи. Валерия се надигна, извърна глава към прозореца и примижа. Слънцето нахално се провираше между полуспуснатите щори - яркат ...

zelena

Проза » Рассказы

2010-05-19T13:36:14+03:00 1.9K 39

Селска спирка 🇧🇬

Тръгвам си. Няма смисъл. Взех в един малък куфар най-необходимите неща за път, заключих го с три катинара и го овързах с дебел ластик. Стана студено и се захлюпих с моя стар шлифер. На спирката беше много ветровито. Стара, неизползвана от години междуградска спирка, някъде край полето, между две ано ...

Pishpunta

Проза » Рассказы

2010-05-18T10:17:04+03:00 1.1K 1

Кукумявката 🇧🇬

КУКУМЯВКАТА
Мария не спеше. Събуди я тежкият грохот на ранния автобус за смяната, който накара стъклата на прозорците да зазвънтят. Тя се завъртя в леглото и провисналата пружина простена под тежестта ù. Машината накъса тишината на парченца, но те бързо се утаиха върху спящата улица, натежаха върху ...

ivliter

Проза » Рассказы

2010-05-18T10:07:57+03:00 1.8K

Точно толкова смъртоносен, колкото изглежда 🇧🇬

На Алекс, защото усмивката ù ме кара да си спомням.
Some say you can learn a lot from books
Thrill right to second-hand living
Life is just as deadly as it looks
But fiction is more forgiving ...

truthiseek

Проза » Рассказы

2010-05-16T23:20:52+03:00 2.1K 6

Той нямаше цигари 🇧🇬

Вече цяла седмица валеше. Преди два дни бяха задухали и ветровете. Токът в повечето къщи беше спрял, а и техниците като всичко държавно или се бавеха, или за нищо не ставаха. Небето бе мрачно, такова небе, което, погледнато от обикновен човек, убива всяка малка частица надежда. Небе, смазващо живота ...

bobit0o

Проза » Рассказы

2010-05-16T20:20:41+03:00 1.3K 1

Почивен ден 🇧🇬

ПОЧИВЕН ДЕН
В следобеда на съботния ден в стопанския двор беше пусто и тихо. Само бай Тодор, пазачът, дремеше на припек пред караулното и рой мухи бръмчаха около него. Над червените покриви на работилниците, оголелите върхове на тополите метяха облаците по небето. В тишината се носеше песента на на ...

ivliter

Проза » Рассказы

2010-05-16T11:01:43+03:00 828 1

Събуди се! ( Част Втора) 🇧🇬

Прибра се изпълнен с надежда за бъдещето. Нещо в него му нашепваше, че всичко ще се оправи. Взе си бира и седна на масата. Трябваше да помисли.
Спомни си първия път, когато Я видя. Беше толкова красива и така недостижима. Още в онзи миг се влюби в нея, но го беше страх да признае любовта си. Та тя б ...

S^N^E^I^P

Проза » Рассказы

2010-05-16T10:46:43+03:00 1K 1

Годежът на Стоян Хубавото 🇧🇬

Стоян хукна към София да кандидатства в университета, след като казармата с въшливата униформа, трамбоването по плаца и вечните наряди остана зад гърба му. Двете години извън цивилизацията си казваха думата и момчето се щураше замаяно в огромния град. Намери стая при някаква възрастна госпожа, остав ...

anonimapokrifoff

Проза » Рассказы

2010-05-15T15:37:13+03:00 3K 10

Вързопчето 🇧🇬

Старата жена с мъка се изправи и отръска полепналите по полата ù пръст и листа. Лицето ù беше бяло и каменно, сякаш нямаше кожа, а набраздена от бръчки гипсова маска. Огледа се. Развиделяваше се и от двора на Бузкините изкукурига петел. Последва го друг. Димана хвърли още един поглед към прясната ку ...

Нел

Проза » Рассказы

2010-05-15T13:16:39+03:00 1.4K 5

Тях ги нямаше 🇧🇬

И тя бе там. Сама. Самотна и сама като слънцето на небосклона. Вярно, че всички описват единственото слънце като сияйно, мило и добро, но никога няма да узнаем как се чувства то. А тя знаеше. Знаеше, защото се чувстваше по същия неприятен и безличен начин като него. Напълно сама. Без безграничната, ...

NeiN

Проза » Рассказы

2010-05-15T11:24:59+03:00 1.1K 1

Щрих 🇧🇬

Щрих, нанесен с трепереща ръка, разкъса душата ми и спря времето на сърцето ми.
Бях останал сам сред гора от изсъхнали чувства и тъмните облаци на скръбта ме обръщаха със сянката си.
Пороят от сълзи на породилата се мъка отнасяше дните ми към небитието.
Мислите ми бяха застинали в пепелта на угаснал ...

ender9631

Проза » Рассказы

2010-05-15T10:45:08+03:00 892

Спомени 🇧🇬

СПОМЕНИ
Караше бавно. Приведен напред, следеше внимателно трудно уловимите очертания на заснежения път през изпотяващото се стъкло. Чистачките с равномерен ход проскърцваха н разчистваха трупащите се пред очите му снежинки. „Рано дойде зимата тази година. Неподготвени ни завари" - мислеше Димитър. ...

ivliter

Проза » Рассказы

2010-05-15T10:34:57+03:00 921 2

Зима 🇧🇬

ЗИМА
Пламъците весело пърпорят в старата печка. Мърка котаракът, свит до нея на кравай. Стенният часовник ритмично трака в тишината. Бай Слави стои облакътен на масата и гледа замислено навън. През листата на мушкатото очите му поглъщат белотата на снега. Обичаше в такова време да засили огъня и д ...

ivliter

Проза » Рассказы

2010-05-14T13:37:40+03:00 1.9K 2

С Бог на кафе 🇧🇬

С БОГ НА КАФЕ
Асансьорът не работеше. Ева Данаилова едва довлече масивното си тяло до осемнадесетия етаж. Гърдите ù свистяха като на стар йога, изпълняващ упражнение по дишане. Зарови треперещи пръсти в чантата. Най-после намери проклетата връзка ключове. Издърпа ключа за вратата. Но в мига, в който ...

ZAGORA

Проза » Рассказы

2010-05-13T20:40:20+03:00 1.2K 4

Случка в планината 🇧🇬

СЛУЧКА В ПЛАНИНАТА
Както за шопа по-високо от Витоша и по-длибоко от Искъро нема, такива са за торлаците Миджура и Лома. „От Миджура при хубаво време се вижда как Лома се влива в Дунава и подпличква с водите си Бабините Видини кули – ще каже торлакът – даже и как някой влах е хвърлил въдицата си с е ...

purko59

Проза » Рассказы

2010-05-13T19:16:51+03:00 2.5K 7

Кунчо 🇧🇬

Та седнали бехме с Пепи Дагето и Жоро у кръчмата, дето е на две крачки от язовира, да ударим по бира... По принцип дойдохме до тук да земем некоя шишалка за довечера, тъй като въпросната кръчма се явяваше и смесен магазин. Жоро имал миналата седмица рожден ден, та да почерпел искаше. Ама айде кат см ...

oorka

Проза » Рассказы

2010-05-13T15:49:04+03:00 1.1K 2

Трудът и работата 🇧🇬

ТРУДЪТ И РАБОТАТА
Старият философ е седнал в своя люлеещ се стол и наблюдава как съседът цепи нарязаните дърва в двора. Камен остави брадвата и седна в сянката на къщата да почине. Тениската лепне мокра на потното му тяло. Той избърсва чело, поглежда към философа и му казва:
- Съседе, стига дряма на ...

ivliter

Проза » Рассказы

2010-05-13T12:15:18+03:00 838

Котка с картофи 🇧🇬

- Каква хубава вечер, вали тихо, снежинките лилавеят… Красота! Забеляза ли ги? Хъм! Как не, скъпи! Като погледнеш небето срещу неоновите лампи, ще ги видиш. Но трябва да искаш да ги видиш. Инак няма да се получи.
- По реката не се срещат. Лампите де. Единствено корабчета и лодки. А по моретата съвсе ...

Romanov

Проза » Рассказы

2010-05-12T12:42:05+03:00 1.4K 3

Загърбване 🇧🇬

ЗАГЪРБВАНЕ
В късния следобеден час никой не влиза в пощата. Телефонът унило мълчи и няма кой да разсее скуката и досадата от дългия летен ден. Николета наблюдаваше вече няколко минути с безразличие бръмченето на една оса, която упорито блъскаше глава в стъклото на прозореца и не можеше да излезе. Но ...

ivliter

Проза » Рассказы

2010-05-12T12:40:29+03:00 733 2

Ковач на илюзии 🇧🇬

Ковач на илюзии
Стоях пред огледалото и се взирах в очите си. Бяха толкова дълбоки, в тях се виждаше щастието на детските ми игри и отговорността, тежестта, ако щеш нещастието, което носеше по-зрялата ми възраст. Свлякох се по стената надолу и седнах на пода. Стоях дълго и размишлявах. Пред очите ми ...

mani93

Проза » Рассказы

2010-05-12T11:55:36+03:00 806

Присадката 🇧🇬

Детето приличаше на малко птиче, паднало на земята от топлото гнездо. От два дни стоеше тук в градината – уплашено, мълчаливо, апатично. Бузките му, алени като плодовете на любимата му ябълка, горяха трескаво. Бистрите му сини очи бяха помръкнали под дългите мокри ресници.
Весело и жизнерадостно , д ...

evgeniagenka

Проза » Рассказы

2010-05-11T23:57:50+03:00 1.1K 6

Овчарят 🇧🇬

ОВЧАРЯТ
Сред цъфналите рози върви Ана, млада и хубава като цветята. Копринената ù рокля тихо шумоли след чевръстите ù стъпки. За миг тя спря и красивите ù тъжни очи се разшириха – радост светна в тях. Вятърът разпиля дългата ù коса и се завъртя във вихрен танц около сияйното ù лице. Тя изтича при н ...

ivliter

Проза » Рассказы

2010-05-11T12:16:02+03:00 912 1

Чепатини 🇧🇬

Невестите бързаха да сколасат, че ей - обяд наближаваше. Свекървата следеше хлябът да бъде изпечен както трябва и да не се слага в яденето начупен ориз, а само цял. Трепереше тя пред мъжа си, щото той все намираше за какво да се скара.
Както винаги, точно под час, жените наредиха софрата и зачакаха ...

Eia

Проза » Рассказы

2010-05-10T12:11:19+03:00 1K 6

Спомен от детството 🇧🇬

Моят първи спомен от детството! Давам си сметка, че не е съвсем директен: това, което помня до голяма степен, е как много по-късно, разказвам за случката на други хора.
Но все едно, никой друг не ми е говорил за тази случка, споменът е изграден изцяло върху моите детски възприятия.
Била съм точно на ...

YannaKaloyanova

Проза » Рассказы

2010-05-09T19:27:43+03:00 4K 17

Горница 🇧🇬

Мракът разплете коси и прегърна малката стаичка. София се отпусна изтощена на коравия нар и притвори клепачи. Пред очите ú танцуваха червени и жълти слънца – ароматът на ябълки пърхаше из цялата къща. Преглътна с мъка и постави ръка на издутия си корем.
Цял следобед сортираха ябълки. Никой в селото ...

inakrein

Проза » Рассказы

2010-05-09T19:16:19+03:00 3.6K 3 16

Дами, повярвайте ми! 🇧🇬

- О, мадам, за съжаление съм сам като Робинзон! - просто нямаше как да отговоря по различен начин на красивата туристка, когато ме попита дали съм женен, още повече след като подразбрах, че тя е централна фигура в шумната групичка рускини.
Учудих се на бързата си реакция и на увереността в гласа си, ...

Eia

Проза » Рассказы

2010-05-09T15:36:53+03:00 1.2K 6

В другия свят 🇧🇬

В ДРУГИЯ СВЯТ
В града живееше един йога. Беше възрастен мъж, но младолик, с добро телосложение, тих, скромен човек, потънал в своя свят. Водеше природосъобразен начин на живот. Умееше да лекува с билки и треви, с гимнастика, с хранене и гладуване. Хората често го търсеха за помощ и съвет. Мъдър и св ...

ivliter

Проза » Рассказы

2010-05-09T10:48:28+03:00 765

Нюх 🇧🇬

НЮХ
Още на младини Асен се беше прославил като добър ловец, а в ловенето на лисици на никого не отстъпваше. Всяка година предаваше най-много кожи. Попитаха ли го как успява, казваше:
- Към хитростта имам нюх.
От всичко най-много мразеше бракониерството. От него се пазеха, защото знаеха, че е безпощ ...

ivliter

Проза » Рассказы

2010-05-08T12:54:13+03:00 1.8K 1

Театър, водка и... 🇧🇬

Ето и моята версия за водката...на Грег.
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=173580
Един слънчев ден получих съобщение от Феичка, че нейна приятелка харесала един мой фейлетон и е решила с него да се яви на изпит по сценична реч в НАТФИЗ. Момичето я помолило да ù даде моя имейл адрес, за д ...

svetlanal

Проза » Рассказы

2010-05-08T09:00:28+03:00 2K 18

Мискинлии 🇧🇬

Младата Стоеница се беше заинатила тази сутрин и не пускаше мъжа си на лов за диви патици.
- Искам на разходка да ме изведеш, в сладкарницата да ме почерпиш, а след туй ще е много хубаво, ако и на кино отидем! Ти или гълъбите си гледаш, или на лов ходиш, все едно, че нямаш жена! Няма да търпя повече ...

Eia

Проза » Рассказы

2010-05-08T07:49:00+03:00 1.1K 6