Рассказы - Проза

Делтата на Дунав 🇧🇬

Ако за вярващите християни посещението на многобройните манастири в Света гора носи покой на душите им, то делтата на Дунав възвръща душевното равновесие на всеки, който е имал възможността да я види.
От древни времена в делтата са започвали и завършвали плаванията си към сърцето на Европа много нар ...

rudin

Проза » Рассказы

2010-02-24T07:17:52+02:00 1.8K 2

Непробудно зачатие - II (последна част) 🇧🇬

Като одеяло, нощното небе завиваше къщурките. Разкъсани на парцали, облаците се щураха. Светваха и угасваха звезди, сякаш бяха пламъци на свещи, задушени от изсипалия се дъжд. Земята бе изровена отвъд оградата, за пречистване.
Спящото куче на съседката – баба Вълкана, забърчи нос. Глух писък се блъс ...

azura_luna

Проза » Рассказы

2010-02-23T13:58:21+02:00 1.4K 53

Таласъм 🇧🇬

Минаваше полунощ. По прозореца потропваха уморени пролетени капки дъжд. Бях потънал в поредната онлайн битка. Нещо силно и рязко изтрополи. Не може да бъде. На тавана на къщата ни не живееше никой. Всички спяха в този час. Бях сам в стаята и много объркан. Тези игри изглежда започваха да ми се отраз ...

blueberry

Проза » Рассказы

2010-02-23T10:31:37+02:00 2.3K 1

Неочакван обрат 🇧🇬

НЕОЧАКВАН ОБРАТ
- Така ли? Ами аз къде да отида?
- Където си искаш. Само изчезвай от тук!
- Нима аз не струвам нищо за теб?
- Не разбра ли? Айде, чао? ...

mari45

Проза » Рассказы

2010-02-23T10:15:45+02:00 1.1K

Кафене /Нейната гледна точка/ 🇧🇬

Седях и го гледах. В кафенето почти не бяха останали хора, а и с него седяхме толкова отдавна тук, че ми беше писнало да се крия.
Той забеляза, че го гледам. Май се притесни, странно, не правеше впечатление на срамежлив. Не ме поглеждаше, гледаше само в тефтера си и не пишеше. И не мислеше какво да ...

Рима

Проза » Рассказы

2010-02-23T09:41:23+02:00 1.3K 15

Бъди какъвто си 🇧🇬

БЪДИ КАКЪВТО СИ
Никола искаше да накара Милена да му повярва. Но щеше ли да се овладее, дали нямаше да се издаде, че разиграва театър? “Светът е една голяма сцена. Всички сме актьори и играем, кой по-добре, кой по лошо – мислеше си младият мъж. Животът е пиеса с разпределени роли – за едни са главни ...

ivliter

Проза » Рассказы

2010-02-23T09:35:25+02:00 1.5K 2

Чудото, наречено "Кабора баса" 🇧🇬

В Република Мозамбик чудесата са много, но две от тях поразяват: царството на дивите животни в резервата "Горонгоза" и хидровъзела "Кабора баса", построен на река Замбези.
След язовир "Масанджир", програмата на групата ни от енергетици включва посещение на един от най-големите язовири с водно-електр ...

rudin

Проза » Рассказы

2010-02-23T08:00:29+02:00 1.6K 2

Непробудно зачатие - I 🇧🇬

Денят се търкулна като кълбо прежда. Смрачи се. По небето полазиха облаци. Каруцата се поклащаше в глухото дъждовно поле. Трепетликите клюмаха. Като безнадежност, под колелата летяха кални пръски. Чичо Евтим замахна припряно над кончето. Бързаше да превари слънцето, преди небето да го похлупи. След ...

azura_luna

Проза » Рассказы

2010-02-21T20:47:16+02:00 1.3K 27

Comme il faut* 🇧🇬

През живота си съм имал много любовници. Но нито една не беше като Мадлен.
Още помня тежкия ù аромат, полепнал по вътрешността на ноздрите ми в крайпътните хотелски стаи. Помня как палех цигара след цигара с единствената мисъл цигареният дим да изличи миризмата ù от дрехите ми. Помня как исках да из ...

Фройд

Проза » Рассказы

2010-02-21T20:39:39+02:00 1.2K

Градска трагедия 2 🇧🇬

Започнах да викам, надявайки се, че наблизо има хора, които биха могли да дойдат да ми помогнат. Нищо. Прозорците на близката къща продължаваха да светят, но явно никой не ме чуваше. Замълчах, беше безсмислено да си дера гласа. Сълзите отново започнаха да напират в очите ми. Бях страшно ядосана, че ...

Heel

Проза » Рассказы

2010-02-21T19:52:57+02:00 848

За гравитацията 🇧🇬

- Тук пише - посочи с нокът Ко Та Рак мястото в книгата, което го бе заинтригувало - че гравитацията е сила, действаща между две тела, които имат маса.
- Е, и? - сви рамене Гар Ван. - Така е и какво от това?
- Това твърдение ми изглежда погрешно! - заяви котакът.
- Защо?! - учуди се сенчестата.
- За ...

Bersek

Проза » Рассказы

2010-02-21T14:27:53+02:00 658

Външната и вътрешната сила 🇧🇬

Иван Хаджидимитров
ВЪНШНАТА И ВЪТРЕШНАТА СИЛА
Топла пролетна вечер е. Залязващото слънце губи от силата си, а в зелените клони на дърветата припяват влюбени славеи. Мирише на цвят и млада зеленина. Двама съседи са седнали в малка беседка в градинката и се черпят.
- Ха, наздраве. Да изпратим с чашка ...

ivliter

Проза » Рассказы

2010-02-20T13:16:24+02:00 1K

Обречена любов 🇧🇬

Денят на Мартина протичаше както всеки друг ден. Еднообразието в училище и вкъщи я убиваше. Спомените, които я връхлитаха, когато останеше сама, бяха нейното спасение. Беше прекарала незабравими лета с приятелите си, но в този момент беше сама, вече беше голяма и нищо друго не й оставаше, освен да с ...

ХриСиТуУ

Проза » Рассказы

2010-02-19T19:40:50+02:00 1.6K

из "Приказки от Никъде" 🇧🇬

Беше облачна и безлунна нощ, Но Щен Вълк се бе усамотил в ъгъла на кръчмата на Хо и гледаше през прозореца.
- Какво правиш? - примъкна се на неговата маса по някое време Път Ник.
- Взирам се в мрака - отговори вълкът, без да прекъсва заниманието си.
- Хъм - изсумтя човекът, поглеждайки и той за моме ...

Bersek

Проза » Рассказы

2010-02-19T11:30:03+02:00 643

Когато завали дъждът 🇧🇬

КОГАТО ЗАВАЛИ ДЪЖДЪТ
Залезът втъка златни нишки в посребряващата коса на бригадира Захари. Потънал в мислите си, този път майсторът остана безразличен към красотата на гаснещия ден. “Момчетата ще ме разберат – си рече той. – От толкова време ги водя от обект на обект и не съм ги подвеждал, винаги до ...

ivliter

Проза » Рассказы

2010-02-19T11:24:30+02:00 1.3K 5

Разказ за една любов 🇧🇬

Гледах го как потъва. В очите му гледах и нищо не направих.
Знам, че вече ме обвинихте, но чуйте историята ми. За всичко си има причини, моят случай не е изключение. Не ме съдете, това не беше краят на човешки живот. Изпълних молбата на едно болно сърце. Не е от омраза или безразличие, а истинска и ...

stel88

Проза » Рассказы

2010-02-18T23:04:59+02:00 1.8K 9

Орден на обраните круши 🇧🇬

Хубаво щеше да е да започна така: Родена съм като птица и затова мама и тате... ама няма да е вярно. Това да не е разказче?! Нали поне малко от малко трябва да има достоверност – автобиография е най-накрая.
Истината е, че съм се родила самотна. И самотна си отраснах То и името ми едно такова.... Каз ...

Апостолиция

Проза » Рассказы

2010-02-18T19:50:45+02:00 1.1K

Приказка за Светулката 🇧🇬

СВЕТУЛКАТА
(простичка приказка)
Както...
Както във всяка приказка, така и в тази, всичко се случи в една гора. Голяма гора. С много, много дървета. Най-различни. В която всеки можеше да се загуби...
В тази гора живееше един вълк. Не много стар, малко самотен, сравнително весел, леко общителен и поня ...

garvancheto

Проза » Рассказы

2010-02-18T19:47:44+02:00 4.7K 2

Търсене на безсмъртния 🇧🇬

Търсене на безсмъртния... Васил Левски
И до днес по нашия край думат история страшно чудна и трижди пъти по-странна. Ако идете да питате някоя от бабите, дето навънка плетат под чардака, ще ви я разкажат сякаш тяхна е, и те са я видели. Но всичко се случи отдавна, преди ази да се родя и преди тейко ...

shadow_mist

Проза » Рассказы

2010-02-18T19:39:04+02:00 1.2K

Различна и сама 🇧🇬

Бях отегчена и разстроена от караниците с нашите. Нали бях отличничка, бях добра, различна от другите, тогава защо не ме разбираха..
Изведнъж в съзнанието ми изскочи Той - човекът, който исках да е до мен в най-трудните ми моменти, но го нямаше и сега, той беше зает да е с "приятелите си" и отново д ...

ХриСиТуУ

Проза » Рассказы

2010-02-18T15:35:38+02:00 1.6K 6

Наваля (Януарски психо-етюди) 🇧🇬

Последните три-четири месеца прекарах у дома. Цигарите ми ги носиха на крака и питаха – „Вино ли ти се пие или ракия?”. „И двете – отговарях лениво”. Мина Никулден, мина Коледа (по нов и по стар стил), мина Нова Година (по стар и по нов стил). Тъкмо се каних да отпразнувам Василица (Банго Васил) ког ...

musketer

Проза » Рассказы

2010-02-18T15:08:46+02:00 1.3K

Набеден музикант 🇧🇬

Моят роден баща пръв открил в мен скрити музикантски заложби. Разбира се, по това време съм бил съвсем малък. Не съм можел още да говоря, а целият ми песенен репертоар бил сведен от нежно гукане в моменти на радост до грозни вопли, когато негодувам. Едва ли някой би повярвал, че в крехкото ми телце ...

bojenski

Проза » Рассказы

2010-02-18T14:24:19+02:00 895 5

Жената, която изглежда фатална 🇧🇬

Жената, която изглежда фатална
Някой каза, че в квартала имаме такава жена. Бил я видял.
– Каква жена – не повярва на ушите си Симо Патака.
– Която изглежда фатална, бе!
Кварталът ни е един от най-крайните и бедните в София. Там всичко изглежда иначе. Местните пияници се чувстват Лордове. Местният п ...

Раш

Проза » Рассказы

2010-02-18T13:53:47+02:00 1.5K

No choice 🇧🇬

Стегнатото въже висеше на площада, тръпнещо да се увие около врата на жертвата си и да ù отнеме дъха. То изстиваше самотно с всяка минута, в която Ивет препускаше бясно пред полицията. Тя бе толкова сръчна и ловка като дива коза, че не позволяваше на преследвачите си да си поемат дъх. Въпреки почерн ...

delta_f

Проза » Рассказы

2010-02-18T13:45:07+02:00 1.2K

Червеният сутиен 🇧🇬

Червеният сутиен
Казваше се Добролюб. Освен доброто, любеше страстно хубавите жени и качественото вино. По равно. Без да залита по едно от двете. Според теорията на дядо му, виното и жените бяха неразривно свързани, като скачени съдове. Това възприемане за нещата от живота споделяше и той. Поради та ...

Greg

Проза » Рассказы

2010-02-18T13:33:29+02:00 2.9K 28

Градска трагедия 1 🇧🇬

Слязох от автобуса и с бързи крачки се отправих към къщи. Времето се разваляше; небето беше оловно сиво, очевидно всеки момент щеше да завали. Първите снежинки вече танцуваха във въздуха. Реших да мина по прекия път – през лабиринта от малки улички зад пазара. Бях уморена и исках поне за половин час ...

Heel

Проза » Рассказы

2010-02-18T13:20:03+02:00 1.1K

Бизнес 🇧🇬

Отминаха празниците... Каквото беше, беше. Имаше няколко дни с богати и пребогати даже находки, ама всичко приключи.
Тук-таме се намира останал по някой гнил мандаринов плод или скапан банан. Сух, мухлясал хляб,напазаруван в повече заради домашните пирове по Нова година все още се намира, ама той св ...

kalin8

Проза » Рассказы

2010-02-17T15:52:01+02:00 646

Всяка круша си има опашка I част 🇧🇬

Аарон Евреинът беше неприлично черен като чифт лъснати лачени обувки. Смуглата му физиономия привличаше неверните съпруги и отчайваше напористите гейове. Обичаше сам в неделя, след службата в синагогата, да мачка любимата си салата табуле и да разказва пикантни истории на съседите, с които споделяше ...

Bardejov

Проза » Рассказы

2010-02-17T13:51:19+02:00 970

из "Приказки от Никъде" 🇧🇬

- ... естествените рефлекси на живите организми са неразривно свързани с логаритмуваната орбита на Луната... - обясняваше Про Фе Сор. - ... правопропорционална на синусоидалната крива между... - и така нататък и така нататък.
- Леле! - шепнешком възкликна Гар Ван, която заедно с приятелите си съвест ...

Bersek

Проза » Рассказы

2010-02-17T10:33:58+02:00 642

Още малко... остани... 🇧🇬

Усещам, че съм много променена.
Онази Коледа ме промени.
Болеше ме много, неподозирано много. Сълзите пареха по лицето ми и оставяха огнена диря по поруменелите ми от студа стени. Навярно защото дълго време напираха да се родят в очите ми, сега властно бяха поели контрола над съзнанието ми.
С неподо ...

summer

Проза » Рассказы

2010-02-17T09:40:58+02:00 1.2K 2

Спомени 🇧🇬

Седях в колата и мълчаливо гледах преминаващите покрай нас дървета. Бледата лунна светлина се процеждаше зловещо през клоните им, които приличаха на ръце, протягащи се, за да ме сграбчат.
В този миг се сетих за Него. Дали беше нормално все още да си мисля за това? Може би полудявах, но в мозъка ми с ...

delindacatharsis

Проза » Рассказы

2010-02-16T20:43:01+02:00 721

Работникът от перона 🇧🇬

Влакът спря на малка гаричка. Покривът й се криеше в обагрените от есента корони на няколко стари високи липи. Пожълтелите листа блестяха ослепително под яркото слънце и пълнеха очите със златни отблясъци. В края на ливадата до гарата няколко попски круши, останали съвсем без листа, стърчаха тъжно и ...

ivliter

Проза » Рассказы

2010-02-16T20:10:36+02:00 1.2K 3

Татко! 🇧🇬

Стамат почина внезапно. Млад мъж беше, нямаше и 40. В три през нощта парализираната му дъщеря звънна ужасена на вратата на съседите. Извикаха “Бърза помощ”, но той вече беше свършил.
Събраха се бабичките от входа да приготвят всичко – тъй, както си му е редът. Дядо Радой и Петър го окъпаха и облякох ...

anonimapokrifoff

Проза » Рассказы

2010-02-16T11:28:55+02:00 2.6K 14

Маделин 🇧🇬

Маделин лежеше в балдахиновите завивки и превърташе песните в CD плеъра. Минаваше полунощ, а тя все още не можеше да заспи. Дали беше заради предстоящото контролно по математика, или партито у Джейк – най-популярното момче в училище, идния уикенд, никой не знаеше. Въпреки че Мади беше едно доста доб ...

Lill

Проза » Рассказы

2010-02-16T09:52:30+02:00 974

Да доживееш до неделя 🇧🇬

- Не ме гледай така, моля те! В погледа ти чета укор. Караш ме да се чувствам виновен, а дори не знам в какво… Какво е, а? Защо на теб да ти е по-лесно?... Застрашена ли се чувстваш с мен, кажи?... Престани да мълчиш, за Бога, просто кажи нещо… Нещичко…
В сумрачния бар бе полупразно. Барманът мързел ...

Romanov

Проза » Рассказы

2010-02-15T22:47:00+02:00 1.6K 5

Силата на бурята 🇧🇬

Опитах се да разкажа една история.
Силата на бурята
Вятърът идваше на талази и вълнението на морето подмяташе малкия кораб. Той жално прискърцваше и се накланяше ту на едната си, ту на другата си страна. Морската стихия се опитваше да погълне корабчето, което не бе успяло да стигне брега навреме, въ ...

странница

Проза » Рассказы

2010-02-13T20:31:21+02:00 1.6K 15

Ще избягам от себе си... 🇧🇬

Ще избягам от себе си...
(На Игн.)
Няма я тази любов по улиците на стария град… И зомбирано вървя и сякаш сляпа съм за всичко и за всички… Отминават ме хората – близки и далечни, отминавам ги и аз… И клепачите не трепват от студения въздух, който се сблъсква с тях, кожата дори не настръхва… Каква си ...

lady_rose

Проза » Рассказы

2010-02-13T10:58:41+02:00 1.4K

Просякът 🇧🇬

ПРОСЯКЪТ
Утринната служба в катедралата свърши. Храмът се изпразни и просещите отвън, поеха към подлеза - там потока от хора беше по-голям.
Симо понечи да тръгне, но се отказа. Загледа се в минаващите. Знаеше кой ще подхвърли монета в движение, кой ще се бръкне по-дълбоко, заглушавайки угризения на ...

zelena

Проза » Рассказы

2010-02-12T15:20:56+02:00 2.5K 22

"неРомантично" 🇧🇬

"неРомантично"
Забравих някъде романтиката си… Там зад ъгъла, в задънената улица, която приема такива като мен, които подаряват празнотата си на вятъра… А може би нарочно я оставих да си тръгне?…
Тъжно е, когато се опитваш да направиш някого щастлив, а той не вижда това. Тъжно е, когато даваш любов, ...

Marmarliiska_10

Проза » Рассказы

2010-02-12T15:05:41+02:00 1K 1 2

Милосърдие 🇧🇬

Не бях виждал толкова тъга, събрана в едни очи... Сякаш болката на цялата Вселена се бе събрала в тях и ме накара да потръпна. Спрях се, защото никак не можех да подмина подобен поглед. Лежеше до изгнилата от времето дървена ограда без да помръдне, без звук. Само очите му ме следяха и сякаш казваха: ...

kalin8

Проза » Рассказы

2010-02-12T11:25:17+02:00 766 2