Рассказы - Проза

Слънчогледи в мъгла 🇧🇬

Почувства се като слънчоглед в мъгла.
Току-що бе скъсала с мъжа, в когото някога вярваше безрезервно.
Пръстите й бяха странно изтръпнали, миглите й нервно потреперваха.
Студени тръпки пробягваха аритмично по тялото й.
Скъпата безсмислица, наречена живот, остана като миражен оазис на хоризонта в огле ...

vega666

Проза » Рассказы

2021-04-09T00:14:24+03:00 729 7 17

Златната кокошка - част 2 🇧🇬

Събудих се на някакъв диван. Примигнах и се заборих с одеялата да седна. Не си бях вкъщи. Кошмарът продължаваше. Огледах се уплашено и познах шкафовете. Същият кабинет беше. Май. Опитах се да потисна писъка на паника, който си пробиваше път в гърлото ми, но все пак от устата ми излезе хленчене. Побъ ...

Bistra_Stoimenova

Проза » Рассказы, Повести и романы

2021-04-08T22:50:19+03:00 914 1 17

На село 🇧🇬

Здравейте, приятели, днес искам да Ви разкажа една кратка случка от моя живот и така, колко хубав и прекрасен е днешния ден. Слънцето огрява небесата с нежни и топли лъчи, цветята разцъфват придавайки на гледката нюанси от прелестни красоти и всичко това се случва мигновено за част от секундата. Про ...

fantboy94

Проза » Рассказы, Юмористическая

2021-04-08T21:56:35+03:00 1.4K 2 3

Из "Малки истории" 🇧🇬

Слънцето вече се беше вдигало по-нависоко, топлеше повече и си личеше, че нехайната пролет най-накрая се е завърнала. Тя изгони студа надалече, изчисти скрежа от дърветата и нашари градините с цвят.
Едни тънки мустачки се промушиха през процепа в оградата на двора. Малка любопитна муцунка подуши въз ...

DPP

Проза » Рассказы

2021-04-08T14:29:22+03:00 745 5 12

Докато смъртта ни раздели 3 🇧🇬

3.
- Мога да поговоря с камериерката, ако имате представа коя е тя – заяви Френцов.
- Да, приятели ми посочиха жената, която ми е поръчала такси. Виждал съм я и преди.
- Обаче наистина бих желал да чуя разказите на младоженеца и останалите гости. Само че нямам представа как да се случи това, без да ...

Flavia_Fiore

Проза » Рассказы

2021-04-07T19:27:45+03:00 1K 1 14

Осмият ден 🇧🇬

Ако Господ беше работохолик, нямаше на седмия ден да си почива, а да развива частния си бизнес с онлайн семинари. И след като хубаво се потруди на седмия ден, да започне да се подготвя за осмия ден, когато заработва като раздава листовки в подлеза на метростанция Сердика. Щото ако не си свършил нещо ...

Bistra_Stoimenova

Проза » Рассказы, Юмористическая

2021-04-07T07:06:22+03:00 1.3K 1 16

Хроника на един предизвестен инфаркт 🇧🇬

Ако има най-подходящ ден за инфаркти, това е понеделникът. Не го казвам аз, казва го статистиката. Моята скромна особа е само част от тази статистика. И как хитро го е измислила майката природа! Или по-скоро мащехата. През уикенда лежерно забравяш всички грижи и тревоги, унасяш се, оголваш се, а пос ...

perperikon

Проза » Рассказы

2021-04-07T07:06:00+03:00 3.5K 3 21

Мръсните ми кецове 🇧🇬

-Престани да гледаш надолу, когато вървиш- измрънка сестра ми и ме удари леко по гърба, за да изправя почти изкривения си гръбначен стълб.
Главата ми беше замаяна и не можех да ѝ кажа нищо, а и нямах желанието да отговоря на командата ѝ.
Погледнах за момент напред и след като усетих как още повече м ...

Vay

Проза » Рассказы

2021-04-07T06:08:17+03:00 871 1 2

Мъжкари , изберете българското от А до Я 🇧🇬

Аман днес от навлеци, дет си се титлуват мъжкари ! Тъкмо се бях зачел как Алфата вдигал тежести с муха и половина отгоре, набавял мускули и калории само с чашката на Маги, пълна с малки тайни ... а после свалял жените в градския транспорт, когато ми светна нещо кат ‘ново произведение’ на Вал, чукнах ...

jonnnn

Проза » Рассказы

2021-04-06T20:56:45+03:00 831 2 22

Притча за езерото 🇧🇬

Някога много отдавна имало едно езеро. То се казвало Парлабáмба. Неговите обитатели били мирни и сговорчиви. Но ето, че един ден неприятностите започнали. Водачът на раците Боколáмба, който се бил възвеличал, се скарал с предводителя на рибите Славобáмб. Не можели да си разделят властта и туй - то.
...

Eipril

Проза » Рассказы, Другие

2021-04-06T17:57:13+03:00 454 2 5

Алфа мъжкар 🇧🇬

Бедничкият аз считах себе си за най-чудесната буква от гръцката азбука – Алфа. Първи, правех все на зодията си кеф и с гордост се размотавах с високо вдигната брадясала брадичка. Най-любимото ми занимание беше да забравям за ниския си ръст и невнушителната си осанка, и като чихуахуа сред люляци ходе ...

anahataroot

Проза » Рассказы, Юмористическая

2021-04-06T11:58:23+03:00 1.2K 8 49

Семейното легло 🇧🇬

Семейство Закови живееше в боксониера, намираща се на единайсетия етаж. Тя им бе сватбен подарък. Харесваха си я, въпреки че вътре бе адски тясно. Теснотията се дължеше най-вече на семейното легло, което бе широко два метра и на практика заемаше половината стая. За тях бе важно да имат хубаво, удобн ...

Heel

Проза » Рассказы

2021-04-06T09:42:12+03:00 775 1 1

Ако можеше да бъдем разбрани 🇧🇬

Обичам животните. Обичам да общувам с други енергийно - информационни същности. Не приемам тезата, че виждаш ли - животните са по нисши от нас. Знаех го от дете .Може би поради тази причина си останах вегетарианец. Харесва ми как те (тези, които ако можеха да говорят) гледат винаги право в очите, а ...

Миг31

Проза » Рассказы

2021-04-06T06:08:22+03:00 489 8

Как се захранва прасенце 🇧🇬

Хумор от Странджа
Катето, доста растръсна странджанска булка, седеше в лятната кухничка на двора и чакаше с нетърпение да се върне от работа Матьо - нейния съпруг. Нетърпението й беше много голямо, тъй като в ранния следобед кума й донесе поръчаното малко прасенце. То бе настанено в добре почистенат ...

Qndov

Проза » Рассказы, Юмористическая

2021-04-05T23:18:18+03:00 1.6K 1

Златната кокошка - част 1 🇧🇬

Чашата изгаряше пръстите ми. Въртях я наляво-надясно и гледах отражението си в тъмната течност. Бледо лице и хлътнали бузи. Дори една чаша с чай показваше реално, че не съм добре. Не обичам чай особено, обаче този тук ме връщаше към живота малко по малко. Не разбрах кога зъбите ми бяха престанали да ...

Bistra_Stoimenova

Проза » Рассказы, Повести и романы

2021-04-05T18:05:32+03:00 1.2K 1 16

Вавилонски кули 🇧🇬

ВАВИЛОНСКИ КУЛИ
Едно време в еди-кое си село в две съседни, напълно еднакви къщи – с еднакво широки дворове, с еднакъв брой етажи и стаи, врати и прозорци, тераси и комини, с еднакъв цвят – живеели двамата братя Кабил и Хабил. Техните взаимоотношения били точно такива, каквито трябва да бъдат взаимо ...

Ramadan1995

Проза » Рассказы

2021-04-05T17:59:48+03:00 650 1 11

Обувки 🇧🇬

Наблюдаваше обувките. Не тези по витрините, не и онези по рекламите в интернет, те не му говореха нищо.
Свикна да ходи със наведена глава и неусетно, непредизвикано, а може би съвсем подсъзнателно и интуитивно усети, че не иска да вижда нищо друго освен обувките на хората. В метрото, по парковете, н ...

exuded

Проза » Рассказы

2021-04-04T19:28:23+03:00 894 2 10

Единакът 🇧🇬

Снегът танцуваше като рояк пеперуди . Вятърът го завърташе и посипваше с него сухите клони, а те се превиваха под тежестта му. Преспите блестяха като стъкло под светлината на деня. В това бяло царство само черни дънери стърчаха, като изгубени тъмни петна на белия фон. Горското поточе на места изскач ...

РосиДимова

Проза » Рассказы

2021-04-04T15:05:05+03:00 674 9 32

Писмото, което не успях да допиша 🇧🇬

‘ ... Скъпи деца ...’
Химикалката увисва над белия лист, неспособна да оформи това, което ми се вътри из главата, във формата на буквички ...
Завърших, започнах работа и когато се върнех в къщи лягах на леглото, покривах се с вестник и се унасях в сън. Родителите ми си зашушукаха загрижено, след кое ...

jonnnn

Проза » Рассказы

2021-04-04T13:12:09+03:00 1.7K 5 25

Писмото, което не успях да напиша... 🇧🇬

Писмото ми се състои от общо три части, които са всъщност три отделни писма до трима души. Първото е адресирано до така наречения мой баща, а съдържанието му е:"Скъпи, татко опитах се да забравя всичко и за щастие успях да ти простя, даже и вече забравих всичко минало. Мозъкът човешки, оказва се, пр ...

student1

Проза » Рассказы, Юмористическая, Письма

2021-04-04T07:46:11+03:00 1.3K 1 1

Лудо момиче 🇧🇬

Веднъж я видях много странно облечена – с лек ленен панталон, обувки – по средата между маратонки и модерните днес летни ботуши, блузката беше що-годе прилична, ако изключим копчетата – обли и подути като изкуствени устни, леко провиснали и висящи на конци с различен цвят; очевидно бяха зашивани едн ...

exuded

Проза » Рассказы

2021-04-04T00:08:13+03:00 808 2 12

Дядо Ицо гледа от Бакаджика-трета част 🇧🇬

Извъртя се първата година от смъртта на Атанас.
Христо позаякна,източи се,но Райна не го остави,в двора имаше още работа за мъжки рамене.Той ореше и лозето, докато наесен след беритбата на гроздето им взеха в новия кооператив и този последен парцел на полето.
Ицата имаше възможност да избира:или да ...

Ranrozar

Проза » Рассказы

2021-04-04T00:05:45+03:00 1.6K 5 19

Оливия и Джон - 2 част 🇧🇬

Оливия чу, че душът спира . Остави телефона на Джон и излезе бързо от стаята. Спря се пред входната врата отвън. Беше много объркана от видяното. Кипеше…
Как може…той да я прави на глупачка…
Отиде в павилиона до къщата. Извади цигарите си от чантата и всмукна жадно. Не можеше да повярва, че Джон я м ...

di_t

Проза » Рассказы

2021-04-03T23:53:40+03:00 928 3 28

Братя 🇧🇬

"Бракът е сериозно нещо. И адът също."
Филип Пулман
Не я харесвах, никога не съм я харесвала, затова и не можах да я нарека „майко“. Винаги ме гледаше с презрителна усмивка, защото не бях достойна за сина ѝ . Не, че той беше по-успял, четиридесет и две годишен застаряващ чаровник с един неуспешен бр ...

Hathor

Проза » Рассказы

2021-04-03T14:30:32+03:00 720 2 13

Първи Април... 🇧🇬

Температурата се смъкна внезапно под нулата, след няколко топли дни и цветето, което цяла зима бях държал у дома, а преди два дена извадих навън, измръзна и умря. Първоаприлска шега.
Рано през пролетта улиците са пълни с дупки. Един път уцелих една, докато карах с 40 км/час и ченето ми щеше да падне ...

robertratman

Проза » Рассказы

2021-04-03T08:20:13+03:00 1.1K 2 1

Дядо Ицо гледа от Бакаджика -втора част 🇧🇬

Времената са различни за различните хора.
Райна, майката на Христо беше жилава жена.Нямаше и четиридесет години, когато овдовя.Успя да роди едно момиче-Димана,която вече беше омъжена и трудна при смъртта на баща й.Тя случи на добър момък от селото. Илия работеше като зидар и семейството му беше "от ...

Ranrozar

Проза » Рассказы

2021-04-03T06:05:27+03:00 1.6K 3 14

Мож ли ги разбра жените 🇧🇬

- Ей не мож ги разбра жените и това си е!
- Що бе Змей(позивната на приятеля)? Какво пак ти си се размислил за тия жени? Нали знаеш всеизвестното правило: "Това e необходимо зло". Пък на нас друго не ни остава освен да ги обичаме и обгрижване, че иначе става ...."по - голямо зло"!
- Да бе така е, ам ...

Миг31

Проза » Рассказы

2021-04-02T21:47:06+03:00 394

Нещата се нареждат 🇧🇬

Нещата най-после започнаха да се нареждат – нали знаете лафа, че накрая нещата винаги се нареждат; ако не се наредят, значи това не е краят. Е, при мен краят на несгодите беше дошъл, а с него – и дълго чаканата подредба.
Накратко – влюбен съм в Рая и най-сетне щях да имам възможност да ѝ го докажа н ...

exuded

Проза » Рассказы

2021-04-02T16:40:50+03:00 713 3 8

Новият свят на Михаела 🇧🇬

Ето, че всичко се оправи и Михаела си възвърна духа. Тя отново беше силна, бодра и щастлива. Михаела вече бе станала жена на тридесет години и най-важното, тя вече бе майка на две прекрасни дъщери. Михаела имаше щастливо семейство и много любящ съпруг. В тяхната къща главна роля играеше любовта, щас ...

Мерито

Проза » Рассказы

2021-04-02T16:16:55+03:00 628 1

По пътя 🇧🇬

Есма покани само десетима души за панихидата на Исмаил. Нямаше възможност да нахрани повече хора. Изминалата една година беше тежка за нея. Още пред очите й се редяха картини – как изхрущя клонът, как мъжът й се сгромоляса от ябълковото дърво, ударът на главата му в плочника, разплисканата кръв, нел ...

di_t

Проза » Рассказы

2021-04-02T12:04:08+03:00 1K 6 37

Затруднение 🇧🇬

От нерви на Валери Иванов му идеше да удари една бира в работно време. Разбира се, не можеше да си позволи такова нещо. Молеше се в този гаден ден да не възникне затруднение. Страх го бе да не се провали. Страховете му бяха основателни, защото не знаеше и не умееше много неща. А работата му изискваш ...

Heel

Проза » Рассказы

2021-04-02T11:45:57+03:00 865 1

Откровеният пета част 🇧🇬

Кухнята на семейство Добреви беше голяма и уютна. В момента в нея се разнасяха редица прекрасни миризми напомнящи на Сам за детството му. Той се подпря на плота и загледа майка си. Стефания подреждаше чиниите с голямо старание, на Сам му стана смешно. Откога му повтаряше, че иска да я запознае с няк ...

Karolin

Проза » Рассказы, Другие

2021-04-02T08:34:58+03:00 925 4

Дядо Ицо гледа от Бакаджика 🇧🇬

Прощавай, Поете! Прощавай драги Вазов! Но това не е твърде общо с онова, което е с Дядо Йоцо, но все пак има някакъв вътък в чергата на българската душевност.
Дядо Ицо е вече доста възрастен, защото кога бе млад, няма как, преживя епохални времена! Той е от едно тракийско село, сгушено под Бакаджици ...

Ranrozar

Проза » Рассказы

2021-04-01T21:39:50+03:00 1.6K 2 15

Гласувайте за ХЗ (bg) и тяхната ХЗ (rus) 🇧🇬

Както винаги, три пъти седмично, си вземам шапката, бастунчето и тъмните очила, и повличайки левия крак, се напътвам към жълтата лавка, която прелива от жълтини, за да попълня очния си глад за жълти страници и истории, с които утрепвам поне четири часа дневно от живота си и от което ми става малко п ...

jonnnn

Проза » Рассказы, Юмористическая

2021-04-01T15:04:53+03:00 814 2 8

Михаела 🇧🇬

В една топла лятна нощ Михаела седеше в градината под дървото и се опитваше да брои звездите. Изведнъж, тя чу някакъв шум и човешки глас. Изтръпна цялото и тяло и се уплаши. Реши да се прибере в къщи. Тъкмо се обърна, за да се прибере пред нея стоеше едно младо момче, който беше много мръсен, но все ...

Мерито

Проза » Рассказы

2021-04-01T13:15:53+03:00 603

Случка в гората 🇧🇬

Една слънчева неделя преди две години баща ми отвори вратата на нашата стая и ни каза:
- Деца днес времето е пекрасно, искате ли да ходим на къмпинг?
Ние с батко разбира се винаги сме готови за приключения почнахме да викаме:
- Ура, ура, да искаме.
Бързо станахме приготвихме багажа, а майка на бързо ...

Мерито

Проза » Рассказы

2021-03-31T21:06:20+03:00 2.1K

Градска царица: моделка на токчета и тухли 🇧🇬

Всяка прилика с лица не е вярна. Никаква прилика не е вярна. Само аз съм верен. И фотоапаратът! Тъй де!
Кога ли ме е, брате, някой виждал изтупан? Дет се вика, натокан, изблизан, зализан, обръснат (? Не, мързеше ме за туй), с дрехи официални? Ами не случайно отговорът е никога, никой. Дори щом на въ ...

anahataroot

Проза » Рассказы, Юмористическая

2021-03-31T20:58:20+03:00 1.1K 6 41

Добрият вампир 🇧🇬

Беше полунощ. Любимото му време. Умираше от глад и тъкмо смяташе да излети през прозореца за по-набързо, когато на вратата се звънна. На лицето му се изписа изненада. За първи път от трийсет години чуваше този пищящ звук. Отвори със скоростта на вятъра, а пред прага стоеше съседката от отсрещната къ ...

troia

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези, Юмористическая

2021-03-30T14:30:24+03:00 1.1K 4 43

Оливия и Джон - 1 част 🇧🇬

Оливия барабанеше по волана и пееше заедно с радиото. Лакираните й нокти проблясваха с малки звездовидни камъчета. Ситните спирали на тъмната й коса се вееха от вятъра. Наближи разклонението и даде десен мигач. Беше весела и ведра. И щастлива. Обичаше Джон. Снощи...като си спомни за нощта, две издай ...

di_t

Проза » Рассказы

2021-03-30T14:23:20+03:00 1.1K 3 29

Неочаквана приказка за Алиса 🇧🇬

Тя не се набиваше в очи, всички я приемаха просто като даденост към интериора, приемаха я мълчаливо и с уважение, но нещо ги държеше на страна. Даже един пиян младеж преспа с нея една нощ, а на сутринта след хиляди извинения изчезна. Тя приемаше нещата в живота спокойно, беше се посветила на създава ...

jonnnn

Проза » Рассказы

2021-03-29T11:19:14+03:00 648 5 8