Рассказы - Проза

Четвёртый Претседатель

Четвёртый Претседатель
В тесном пустыре, у большой овражной развилины, возле окраины акациевого колока, уже несколько лет ветшала, небрежно выстроенная кошара Горазда Гризунова. Неразбериха запутанного времени принуждала его часто менять место овчарни пока, не увела в межу полей трёх, равно-убежавши ...

Бетон

Проза » Рассказы

2020-09-22T20:52:53+03:00 1.3K

Оставете надеждата на хората! 🇧🇬

Влязох – винаги са в мазето, не знам защо и не ме интересува. Просто помня, преди 30 г. пак бяха там – силно осветени, но хладни, без прозорци и дневна светлина. Може би, за да ни напомнят къде ще отидем един ден...
Пред кабинета седеше само една жена с обръсната глава - възрастна, или по-скоро съст ...

Hathor

Проза » Рассказы

2020-09-22T15:52:06+03:00 644 1 4

За белите лястовици нoсещи надежда за България 🇧🇬

И пак е есен, листата капят
и се стичат като сълзи в моята душа.
Тревата през пролетта зелена
в кафяви краски е сега.
Лястовиците в редици ...

Maryroj

Проза » Рассказы

2020-09-21T10:10:28+03:00 1.9K 2 5

Най - тежкия кръст 🇧🇬

И пак съм там, до брега на река Огоста. Там отгледан под топлите грижи на баба.
Един ден тя сякаш между другото ми каза:
- Сине, избрах те ти да ми носиш кръста!
- Къде, бабо - попитах учудено - Добре, щом искаш...
- До гробището. - отговори баба сериозно - Ти съгласен ли си? Ще имаш ли сили? ...

Eipril

Проза » Рассказы

2020-09-20T23:27:11+03:00 717 3 5

Отработено 🇧🇬

Процедурата бе отработена и Джесика Хемптън не очакваше да има проблеми. Все пак, както винаги когато трябваше да отнеме човешки живот, тя се чувстваше леко напрегната. Напрегнатостта обаче бе полезна, защото поддържаше концентрацията й на високо ниво. В този бизнес място за грешки нямаше.
Джесика б ...

Heel

Проза » Рассказы

2020-09-20T19:58:34+03:00 763 1 2

Только - Он!

Только - Он!
Кроны деревья быстро оголились от листьев, тонкие ветки настороженно одиноко свистят под обледенелым, острым пронизывающим ветром. Временами усиливался сердитый мокрый снег, леденеющая влага гладила скользкую землю, и никакая одежда в сырой холод этого скучного, унылого времени не защит ...

Бетон

Проза » Рассказы

2020-09-19T18:00:53+03:00 1.4K

Золотой кувшинчик

Ваня Пазибар, неожиданно оказался владельцем большого кирпичного дома в этом селе, может даже случайно, потому что сам из другого села, там не очень-то родом выделялся, - тут приведенным зятем сидит в самом богатом из уцелевших старых кулацких домов. Оказывается, важность какая-то в этом поместилась ...

Бетон

Проза » Рассказы

2020-09-18T20:01:28+03:00 1.1K

Мики 🇧🇬

Трицветното гонче е една от най-добрите ловни породи на България. Средно на ръст, мускулесто, то е било гордост за всеки ловец. През седемдесетте години доктор Гайтанджиев, един от основоположниците на кинологията у нас, описва стандарта на породата и прави постъпки за нейната международна регистрац ...

самотния-вълк

Проза » Рассказы

2020-09-18T15:45:50+03:00 1.6K 9 10

Старецът 🇧🇬

Спря пред стената и се загледа в електрическия ключ. Време беше да ляга, но някак си не му се спеше. А от съня не се оплакваше. Чудеха му се познатите – обикновено старите хора спяха малко. Пък той – поне три пъти през деня дремваше нейде по половин час, вечер след 22 часа заспиваше. Въртеше се, наи ...

генек

Проза » Рассказы

2020-09-18T11:25:55+03:00 499 3

Добри 🇧🇬

–Госпожо, изморихме се.
Сигурно бяха прави. Имах два часа един след друг при тях.Оставаше малко време до края и разговорът се прехвърли на тема кой кога ще излиза на свобода. Забравих да ви кажа, работя като учителка по български език и литература в училището в затвора. Имах час при дванадесети клас ...

MariaMustakerska

Проза » Рассказы

2020-09-17T14:14:30+03:00 642 1

Листата се събират наесен 🇧🇬

Листата идват през пролетта. Като дългоочакван гост, който ни посещава след студените зимни дни. Готови сме на всичко, да покажем радостта си от това, че ще има все повече слънце. И предвестниците за хубавото време са именно листата. През пролетта сутрините и вечерите са все още студени, но всички с ...

perfanov

Проза » Рассказы, Другие

2020-09-16T12:05:44+03:00 670

Прошка – втора част 🇧🇬

След три години на летището останах само аз. Чернодробната цироза продаде еднопосочен билет на другия пътник към безкрайните небесни селения, меки като балдахинови възглавници, неуловими, невероятни и необятни. Татко се обърна, погледна ме право в очите, помаха ми с ръка за сбогом и си замина, остав ...

thedac

Проза » Рассказы

2020-09-16T09:48:18+03:00 801

Панцуй

ПАНЦУЙ
Руслан Корень художник яркий и красочный, - с далёким восточным очарованием в многоцветных рисунках; нет в его красках западающей скуки. В глазах вместил восточную прищуренность, с медленным коварством говорит, прячет скрытую хитрость. Затаённое лицо, цедит излишнее упрямство и ненужное напря ...

Бетон

Проза » Рассказы

2020-09-15T20:34:41+03:00 2K

Моменти преди да срещнем погледи 🇧🇬

Стоя сред навалица от хора на центъра с изключен телефон. Изгубих се тук по средата. Всички са по-бързи от мен, сякаш вървях на забавен кадър. Не спирам да се оглеждам, докато се блъскат в мен за да успея по някакъв начин да видя посоката си. Средата ме направи оцеляващ, заслепен от материални върхо ...

Г.Вазов

Проза » Рассказы

2020-09-15T19:27:12+03:00 1.2K 1 1

Проклятието на цветята 🇧🇬

ПРОКЛЯТИЕТО НА ЦВЕТЯТА
На днешния ден имаше празник, честваше 60-годишен юбилей.
Цвета стана рано, нещо неприсъщо за навиците ѝ. Както обикновено си направи прическата, облече дантелите, които ѝ бяха запазена марка и сложи накитите с бисери. Не че денят беше по-особен от другите, навиците ѝ не ѝ поз ...

Eleya

Проза » Рассказы

2020-09-15T08:54:15+03:00 648 2

Димчо, не! 🇧🇬

Август, слънце, най-сетне спря да вали и ние с децата (трима тийнейджъри, родени през една година – момче, момиче, момче) се озовахме на морето. Отидохме на плажа, влачейки сериозно количество багаж – два чадъра, сак с пет хавлии и два слънцезащитни спрея, хладилна чанта със сок и сандвичи, топка, н ...

Lord_Dobs

Проза » Рассказы, Юмористическая

2020-09-15T00:42:14+03:00 1.4K 2

Автопарк

АВТОПАРК
Дождь и туман. Туман и дождь. Неделя пролетела даром, и крыша всё протекает многими местами. Колоны что удерживают два приподнятых гектара сплошного холмистого навеса, ещё двести лет твердеть будут. Туман любимая погода бетона. Сотни маршрутных автобусов города в состоянии вместиться под во ...

Бетон

Проза » Рассказы

2020-09-13T20:50:47+03:00 1.4K

Груби времена 🇧🇬

Писъците пречеха на обитателите на малкото златотърсаческо поселище да заспят. Бяха остри и студеният въздух, в който тук-там се полюшваха едри снежинки, се разцепваше, но после отново застиваше в монолитна тишина. Никой не си показваше носа навън, никой нямаше намерение да направи нещо по въпроса. ...

Heel

Проза » Рассказы

2020-09-12T18:38:13+03:00 1.8K 1

С аромат на лавандула 🇧🇬

- Почакай! – затичах се след нея.
Тя ми отвърна с тънка нотка на сарказъм :
- Не излизам с непознати.
Тази жена… Побъркваше ме. А беше толкова красива... Дългият червен шал се стелеше нежно върху меката и като коприна коса.
Замълчах. Вървяхме през тихото поле, огрявани от последните слънчеви лъчи… ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Рассказы

2020-09-09T00:04:18+03:00 905 4

Убийството на госпожа Нимсдорф 🇧🇬

Времето се развали по обяд, тъкмо когато дърводелецът Роналд се бе наканил да убие госпожа Нимсдорф. Дъждът бе слаб и те не си взеха чадъри. Тръгнаха по каменистата пътека, водеща към върха на хълма. Не разговаряха, бяха потънали в мрачните си мисли. След смъртта на съпруга й, Анеке Нимсдорф бе изпа ...

Heel

Проза » Рассказы

2020-09-05T21:14:53+03:00 918 2 5

Пия за вас 🇧🇬

Вечер е. Уличните лампи осветяваха улиците, които бяха затихнали. Запътих се към близкото заведение. Тази вечер е моя и нищо нямаше да я провали...освен пустите спомени, които бушуваха в главата ми. Изскачаха постоянно, биеха се в ума ми и не ми позволяваха да мисля трезво. Не че някога съм била тре ...

Darkness23

Проза » Рассказы

2020-09-05T15:00:32+03:00 958 1 3

Кризата 🇧🇬

Някога, много отдавна, се врекоха да бъдат заедно , докато смъртта ги раздели, както се постъпва , когато човек е оглушал, ослепял и оглупял. Времето летеше и прибавяше година след година до юбилея, който отбеляза средата на общия път на самодоволство и самодостатъчност. Събраха се , както е редно , ...

JordanKalaykov

Проза » Рассказы

2020-09-04T12:04:42+03:00 1.4K 2

Старческа деменция 🇧🇬

Автобуса излезе от последния завой на второстепенния път, по който се клатушкаше от сутринта и стъпи на магистралата. Увеличи скоростта и се успокои. Успокоиха се и пътниците в него, тръгнали на поредната пенсионерска екскурзия. От монотонното бръмчене на мотора някои започнаха да придрямват, а друг ...

Qndov

Проза » Рассказы, Юмористическая

2020-09-04T00:14:32+03:00 987 6

Афродита 🇧🇬

Гората изглеждаше притихнала, изтощена от парещия въздух. Беше непосилна жега. Язовирът я зовеше с тайнственият шепот на влюбен бог. Не можеше да му устои. Почувства слабост. Нали самата тя бе родена от морска пяна?! Потопи се в неговата прохладна прегръдка, усещайки нежността на водата. Капчиците з ...

troia

Проза » Рассказы

2020-09-02T08:29:25+03:00 2K 5 23

Раждането на любовта 🇧🇬

Той ме целуна по ресниците на очите. Тази сутрин се събудих с усещането за любов – толкова нежно и толкова истинско. Оная любов, за която пише само в романите – и то в най-хубавите! Не исках да отворя очи, за да не я загубя, за да живее в мене до края на живота ми. Но като всяко нещо и най-хубавите ...

MariaMustakerska

Проза » Рассказы

2020-09-01T17:20:44+03:00 711 5

Неочаквано предложение 🇧🇬

Михаил и Евгения седяха един срещу друг както някога.Колко време мина оттогава?6-7 години може би..Той бе привлечен от тази жена неудържимо.Денят му не бе ден,нощта не бе нощ.Михаил не живееше.Той бавно,бавно изгаряше от любов по Евгения.Но…както често се случва в живота,тя не го желаеше.Без конкрет ...

Дистам

Проза » Рассказы

2020-09-01T17:12:37+03:00 1.7K 1

Мелодия за Мандолина и горчиви хапчета 🇧🇬

Между дъските на бараката се процеждаше мъждива светлина. Размърда се. Време беше. Най-вероятно бе точно седем. Не разполагаше с часовник нито на стената, нито на ръката, а какво остава за модерните джаджи, които мало и голямо държеше под носовете си непрестанно. Беше сигурен във вътрешния си часовн ...

Довереница

Проза » Рассказы

2020-09-01T13:28:39+03:00 1.6K 3 7

Госпожицата 🇧🇬

Косьо не беше от най-добрите ученици. Но бе умен и когато успееше да се концентрира, изкарваше отлични оценки. Трябваше някой да го ръчка. Всъщност не са ли повечето деца така? Родителите му бяха твърде заети и не му обръщаха голямо внимание, затова пък Госпожицата правеше всичко по силите си да го ...

Heel

Проза » Рассказы

2020-08-30T22:17:17+03:00 2.2K 4 6

Кратка среща 🇧🇬

Младежът открехна внимателно вратата, събу обувките си, съблече работните дрехи и на пръсти отиде до другата стая. Майка му спеше. Тя беше още с дневните си дрехи и най-вероятно беше заспала докато го чака. Спеше с гръб към шкафа с дрехите, за това младежът стъпваше много внимателно, да не би я събу ...

Writer96

Проза » Рассказы

2020-08-30T21:58:13+03:00 833

Разказ 🇧🇬

- Христино ма, ела си прибери детето, виж го кво прави – каза стареца, който седеше отвън на двора под асмата, чистеше лулата си и гледаше злобно четиригодишното момченце как си играе с малките пиленца.
- Какво е направил - завайка се младата жена, която току-що излезе от къщата и се приближи към ма ...

Kors

Проза » Рассказы

2020-08-30T00:18:27+03:00 2.1K 7

Шапкарят 2 - край 🇧🇬

2.
За полицейски участък в летовището служеше едно дървено бунгало. Целият персонал се състоеше от един около шестдесетгодишен мъж - полицай Димов, който дори не беше униформен. Изслуша историята на Надя и Николай и започна да подръпва мустаците си.
На Надя ѝ се стори изключително муден и си помисли ...

Flavia_Fiore

Проза » Рассказы

2020-08-29T12:06:52+03:00 1.4K 2 10

Сънят на поета 🇧🇬

Мъжете бяха с изопнати лица.Мъката и страданието се четяха у всеки поглед.При по-младите личеше и решимост за мъст.За поправяне на това огромно зло,сторено на България.Някъде там,в сърцето на Балканите,една малка държавица за 6 години бе водила 3 войни!Птицата на българската надежда първоначално не ...

Дистам

Проза » Рассказы

2020-08-29T06:45:47+03:00 1.7K 1

Моето космическо момиче 🇧🇬

Стоях замаян, загледан в необятното синьо небе. Струваше ми се, че съм преживял най-силното чувство в моя живот. Защо хубавите мигове не се повтарят? Но дори и това, което изпитах, е достатъчно за един човешки живот.
Тя беше толкова красива – като утринна роса, като нежна песен, като ефирния слънчев ...

MariaMustakerska

Проза » Рассказы

2020-08-29T06:43:59+03:00 1K 1 3

Шапкарят 1 🇧🇬

1.
Имаше нещо зловещо в онзи прозорец.
Беше последната вила преди гората. Прозорецът гледаше към дърветата и бе единствен от тази страна. Пердетата бяха винаги спуснати, въпреки че тук не достигаше слънчева светлина. На перваза бе поставена бронзова женска глава, която бе украсена с елегантна червен ...

Flavia_Fiore

Проза » Рассказы

2020-08-28T10:41:29+03:00 1.3K 3 9

Дядо в колата – втора част - операция „Пчела“ 🇧🇬

Няколко месеца след събитията в първия ми разказ, дядо ми носи дарове в Симеоновия стан, сиреч – носи манджа от баба ми и тръгва да ме вербува. Видите ли, трябвало било да се отиде до някаква кооперация не знам къде си, да сме вземели нещо. Аз, със самочувствето си на няколкомесечен шофьор (главно о ...

Bistra_Stoimenova

Проза » Рассказы, Юмористическая

2020-08-28T10:40:18+03:00 747

Краят 🇧🇬

Краят
Котката беше черна с много светли зелени очи. Стоеше на ъгъла и ме гледаше втренчено, подозрително, готова да направи скок и да избяга. Не смеех да помръдна. Имаше нещо вълшебно в това нереално същество, дошло от приказките, загадъчно и красиво. Дори тя ме разбира повече, мислех си аз с горчив ...

MariaMustakerska

Проза » Рассказы

2020-08-26T21:22:22+03:00 1.9K 8

Вземи ме с теб! 🇧🇬

Запознахме се в един дъждовен ден в Столипиново. Бях объркал автобуса и слязох, където не трябваше. Само бях чувал че туй място е кръстено на "Пьотър Столипин" и е населено със зли същества. Но бях очарован - приличаше на кръстоска между разкрасения от американците Афганистан и китно село по поречие ...

Theodore

Проза » Рассказы

2020-08-26T16:08:21+03:00 1.7K 2

Една стара мечта 🇧🇬

Тази нощ отново не успях да спя добре. Прекарах тъмните часове от денонощието в болежки, мисли за живота и децата, а силните звуци от хъркащия до мен Мирослав бяха перфектното допълнение към разстройващия съня ми коктейл. Макар и с годините да бях свикнала на тези чудни тонове, идващи от дълбините н ...

alexltmsyf

Проза » Рассказы

2020-08-26T16:07:06+03:00 892 1 1

Камино 🇧🇬

Камино
„По делата им ще ги познаете“, а не по лъжите и за да се оцелее в житейската джунгла човек старателно укрива своята същност...
Това е една поредица за щастието да се запознаеш с прекрасен и постоянно вълнуващ с необяснимото си нелогично поведение човек със странното име Камино. Тя по този нач ...

ВТ

Проза » Рассказы

2020-08-26T16:01:14+03:00 2K

Тъпкано 🇧🇬

Задачата на пръв поглед изглеждаше сложна, обаче Дора Гоцова прецени, че ще се справи. Бе мислила много по въпроса и на моменти, заради колебанията, бе напът да се откаже. Това нещо определено не бе по силите на всяка жена. Първо на първо тя тежеше едва 52 килограма, докато мръсникът бе същинска гра ...

Heel

Проза » Рассказы

2020-08-24T00:12:25+03:00 1.4K 1 3