Любовната лирика на Яворов е израз на човешката душевност, драматичния си емоционален свят, който пресъздава мъчителното и напрегнато търсене на духовни и нравствени опори. Образът на любимата  жена в стихотворението „Две хубави очи“ на Яворов носи белезите на съвършенството и ефирната, неземна красота. Нейният физически облик е почти незрим, конкретните измерения на реалния образ са забулени от красотата на символа. Тя е с „две хубави очи“. Но това не са реалните черти на обичаната жена. Те включват всичко най-прекрасно в земния свят. Водеща е идеята за вярата във възвишената любов. Това е идеалът, до който се докосва лирическият герой. Разтварят се вратите на рая „музика, лъчи“, което създава асоциация за нещо прекрасно, светло и нещо нежно и мило на фона на „музика“. Важна лирическа характеристика на образа е нежната ненакърнима невинност и непорочност. Героинята носи в себе си невинността на „дете“, недостижима за срама и греха на плътските „страсти и неволи“, което доразкрива идеята за „ангелската“ същност на любимата. Прелестта и невинността на нейния образ се издига до съвършенство.
       За разлика от образа на любимата, самия лирически герой е въплъщение на противоречиви черти. Той е земен и несъвършен, изпълнен с грях, неувереност и песимизъм. Раздвоен между копнежа за взаимност и страха за бъдещето. „Булото“ – символизира битието, страха от прикрити същности, символ на духовна слепота. Молитвата е заклинание да се съхрани автономният свят на любимата жена-„дете“. Ако в първата молитва се долавя страстния зов на взаимност и болка от безответността на любимата,  то във втората се вижда трагичното самоотричане. Свят на „страсти и неволи“. Очите й не обещават рай и щастие, а предизвикват копнеж и мъка. Двете половинки са противопоставени чрез отрицанието. Защото любовта е съзерцание, желание, порив, ревност и страдание. Лирическият герой е обречен да страда дори и любовта да не бъде споделена.
       Стихотворението „Две хубави очи“ е изградено върху мотива за мълчащата душа на любимата и молитвения зов на влюбения, което определя и драмата на любовта. „Две хубави очи“ е сред най-прекрасните творби в цялата българска любовна лирика.