28 янв. 2007 г., 13:50

* * *

Поэзия

799 0 10

Последният ти удар бе коварен,
кръвта опръска цялата стена.
А тялото, от ударите посинено,
падна безжизнено в снега.

За миг се спря... и после пак започна,
всичко в мене беше празнота...
Снегът пропи се с кръв червена,
но ударите ти не спря...

Удряй - тя ме чака,
ритай - вече не боли...
Само, моля те, пази детето,
което в утробата ми тихичко стои...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Rosica (Росица Иванова)

И аз съжалявам,но...вече не боли от нищо-нито удари,нито лоши думи,той е там...в миналото...
Благодаря,Синя!

2007-01-28T20:24:02+02:00
bluenight (Синя )

Съжалявам за преживяното от теб! Поздравявам те, Роси!

2007-01-28T20:19:14+02:00
Rosica (Росица Иванова)

Има,Вили,има и за съжаление се срещат все по-често...
Усмивки!

2007-01-28T16:21:07+02:00
ВТ (Вили Тодоров)

Че има ли такива животни още!

2007-01-28T16:17:19+02:00
Rosica (Росица Иванова)

Данчо,казваш,че звучи брутално, а аз какво да кажа като съм го преживяла?!

Благодаря ви!!!
Много усмивки!!!

2007-01-28T16:15:18+02:00