30 янв. 2007 г., 10:13

* * *

Поэзия

767 0 8

Замеси ми,мила дъще,
хляб от твоите ръце,
нека той ми бъде за утеха,
когато той от дома те отведе...

Сълзи ще роня-
с тях ще те изпращам...
Ще пея песен с хляба на ръце,
а ти ще тръгнеш по пътя прашен,
няма да помислиш за майчино сърце...

Косите златни ще погаля-
на плитка ще ги аз сплета,
а ти върви ми,мила дъще-
там в чуждата земя...

Замеси ми,мила дъще,
хляб от твоите ръце...
Дано дочака да се върнеш
майчино,изстрадало сърце...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Rosica (Росица Иванова)

Не се натъжавай,мила,може и да сме далеч от родителите си,но винаги оставаме в сърцата им.Съдба...
Благодаря!
Много усмивки!

2007-01-30T19:19:58+02:00
kity (Людмила Нилсън)

Еххх, колко е хубаво

Такива стихове ме натъжават!
Поздрави

2007-01-30T19:13:10+02:00
Rosica (Росица Иванова)

Благодаря,Ваня!

2007-01-30T19:10:48+02:00
vp (Ваня Пенева)

Браво, поздрав и от мен!

2007-01-30T18:51:34+02:00
Rosica (Росица Иванова)

Да,остава дългото и мъчително очакване,което е по-страшно дори от самото зминаване.
Благодаря,Ласка!

2007-01-30T16:16:11+02:00