13 мая 2019 г., 07:25

***

683 0 1

Влюбих се в мъж със сини очи.
Той беше поет, а аз ученичка.
С красиви слова успя да плени
душата ми детска, наивна и чиста.

 

Влюбих се силно. До болка. До смърт.
Той беше деня и нощта в света ми.
С принца от мрака поехме на път
без план, уговорки и лъскави сватби.

 

Бяхме си двама. И се крепяхме.
Заедно правихме всички неща.
Плачехме. Падахме. После се смяхме.
Живеехме лудо – тук и сега.

 

Нашата чиста, невинна любов
няма как да умре, щом кажем и сбогом.
Бяхме щастливи в този живот,
и в другите, зная, ще бъдем отново.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nobody Nobody Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добре е.
    Но се оказва, че любовта заразява - кого с болест, кого с поетични изблици. Лошо няма - хубаво е.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...