ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
LIII. AНАТОМИЯ НА ЗАГУБИЛИЯ
Загубих като в стара крипта,
стаила мощи на отшелник,
душата си, непревъзпитана
да лицемерничи пределно
за своя полза и облага.
Загубих в мъчния си делник
ръката си, от състрадание,
с която толкоз глуповато
за ближните си се раздавах!
Как всеки бе ми “почитател”
и в Откровения и в Ерато,
а днес сред тази людска плява
се питам: “Тя ли бе, с която
за себе си не заделих
от нищо земно?!…” Непонятно
загубих в недописан стих,
от злонамерници* руган,
сърцето си на романтик
от низ предателства издрано,
И не претръпнах от любови,
макар да си оставах сам!
Загубих като древен Йов
благополучие и здраве.
Но с всяко ново зарево
в увяхващата плът наяве,
духът ми се запази, щом
успях да възхваля Родина,
поети, майчица и дом!…
Загубих като инокиня**
сред мнимото благоприличие
на непочтения ни свят,
очи, с които те обичах,
Животе мой, до изнемога!…
Наличното и безналично
загубих, щом дори не мога
да се почувствам вдъхновен…
И себе пропилях, за бога,
но осъзнах, че съм дарен
с един приятел или двама,
които ще останат в мен
дори и утре да ме няма!
07.05.2024 г.
Владислав Недялков
Б.а.
© Владислав Недялков Все права защищены