8 авг. 2017 г., 13:38

Април залязваше така

435 0 0

Деца неродени
останаха мечтите ни.
Сред вечния мраз
те шептят, разкъсват се в промяна.

 

Деца неродени
останаха сълзите ми.
Омразата в плен ги хваща
и оставя ги дълбоко да дълбаят смъртна рана.

 

Избледнели белезите ми напомнят,
ярки сънища показват моя път,
страхливият, безнадежден път-
път на бягство от магията.

 

Върховете и горите стенат,
пеят песен за отнетата им красота.
устройват погребение за тях-
неродените деца.

 

Дните минават плахо,
нощите бързат неспокойно,
докато сърцето ми с мраз се покрива,
с последни усмивки и сълзи април залязваше така...

 

Докато накрая остана само крехък, раним спомен във вечността.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Annabele Ivanova Все права защищены

Стихотворението е част от първата стихосбирка, която написах. 

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...