8 авг. 2017 г., 13:38

Април залязваше така

436 0 0

Деца неродени
останаха мечтите ни.
Сред вечния мраз
те шептят, разкъсват се в промяна.

 

Деца неродени
останаха сълзите ми.
Омразата в плен ги хваща
и оставя ги дълбоко да дълбаят смъртна рана.

 

Избледнели белезите ми напомнят,
ярки сънища показват моя път,
страхливият, безнадежден път-
път на бягство от магията.

 

Върховете и горите стенат,
пеят песен за отнетата им красота.
устройват погребение за тях-
неродените деца.

 

Дните минават плахо,
нощите бързат неспокойно,
докато сърцето ми с мраз се покрива,
с последни усмивки и сълзи април залязваше така...

 

Докато накрая остана само крехък, раним спомен във вечността.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Annabele Ivanova Все права защищены

Стихотворението е част от първата стихосбирка, която написах. 

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...