До мен да си.
Да ти усещам
топлината.
Как дишаш
и насън говориш.
Да те прегъръщам.
В тишината.
И да зная,
че утре пак
вратата ще отвориш.
Това ми стига,
за да потъна,
притихнал
в гънките на мрака.
И е прекрасно,
че ще мога
и утре вечер,
да те чакам.
© Георги Стоянов Все права защищены