8 апр. 2022 г., 09:55

Безмълвно 

  Поэзия » Любовная
375 0 2

До мен да си.
Да ти усещам

топлината.
Как дишаш

и насън говориш.
Да те прегъръщам.
В тишината.
И да зная,
че утре пак
вратата ще отвориш.
Това ми стига,
за да  потъна,
притихнал

в гънките на мрака.
И е прекрасно,
че ще мога
и утре вечер,
да те чакам.

© Георги Стоянов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??