България

Родила ме е мене българска земя,

за да нося аз енергията и славата й по света.

Да отворя аз вратите към тоз неземен рай,

към болките и красотите , които нямат край.

Израснах сред поляни, надежди и мечти,

догони ме тъгата на отговорности и на борби.

И казаха ми да потърся сила в своите деди ,

които носиха хомота безропотно и без сълзи.

Но само болка и тъга намирах аз в тези рими,

погубени мечти, надежди и после ярост облечена в думи.

Как познато ми е всичко това.

Но Боже как преливаше енергията тогава,

яростта превръщахме в сила, която няма равна.

И удивляваха се чужденците на силата и твърдостта в нас,

на мъдростта и красотите на всяко българче застанало пред тях.

Обичам те Българийо любима. Не бих живяла никъде освен в теб .

Защо ли ? Заради тъгата , болката и красотата.

Поразяват ни със страшна сила, за де се родим за втори път ,

за де се изправим и за да усетим, че земята можем да понесем на гръб.

Казват че България загива . Аз не вярвам в това.

Тя живее вътре в нас дори далеч от родната земя

и понеже сме модерни и вярваме в тези неща ,

никога няма да скъсаме енергийната връзка с нашата земя.