Черно небе

8 янв. 2020 г., 21:09

Поэзия

620 3 2

Изгарям снимки с парфюм
носталгично напомнящ за края.
Пропива се в гнойния ум
катраненочерният звяр.

Изписани думи отчаяние
хвърлям от скалата прогнила.
Моряк с безрадостно знаме
посреща ме в света нежив.

Mitvans (Иванъ Митовъ)

2020-01-09T18:25:17+02:00

Присъединявам се към коментара на Младен! Приеми и моите поздравления за кратката и съдържателна творба!
vega666 (Младен Мисана)

2020-01-09T12:26:13+02:00

ЧНГ, Аделайд!
Радвам се, че отново чета твоя творба в този сайт и те поздравявам за нея. Само в два куплета си казала всичко. В този свят ни дебне "катраненочерният звяр". Или другояче казано - двуглавото куче Орфо. Можем смело да кажем, че то е с две лица: Бог-сатана. Необходим ни е боздуганът на Херкулес, за да се справим с него. То превръща живота ни в хорър - "пропива се в гнойния ум". "Скалата прогнила" над бездната е точното място за решаване дилемата с отчаянието. Но финалът е истинска находка:

"Моряк с безрадостно знаме
посреща ме в света нежив."

Да, този свят е "света нежив" и ще бъде такъв, докато се намираме между челюстите на Орфо.