21 янв. 2016 г., 17:33  

Чувство

703 0 0

Боли, когато гори, моето сърце.

Боли, защото се оставих в твоите ръце.

Тази болка увеличава се по две

щом наранен съм от твоето сърце.

 

Няма ли те, няма го и небето синьо.

Няма ли те, няма го и чувството любимо.

Любовта гори в пламъците на битието,

Боли толкова колкото звезди има на небето.

 

Парче по парче, счупи моето сърце

Крехко, като коричката на птиче яйце

Викам те, с немия си любовен глас.

Виках те, нечут бе моя глас.

 

Остави ме и си тръгна без да се обърнеш,

с цялата надежда и любов, чаках да се върнеш.

В изчезващото ми сърце, любов и надежда, винаги ще има,

то винаги ще крещи „Обичам те, любима“.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариян Шуров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...