10 авг. 2018 г., 09:13

Да ме четат

411 0 1

ДА МЕ ЧЕТАТ

 

Потъвам в мъглата на безвремието –
разкъсаните мисли и чувства се носят
по вълните раздиплени на морето,
ръце протягат, бреговете си просят...

 

Подсъзнателно зная – ще ми мине...
Дъждът ще изплаче тъжните сълзи...
Напосоки, в сърцето ще гръмне...
Пелена в очите ми ще пропълзи...

 

Отново ще се изправя! На белия лист
ще нарисувам нечия светла съдба,
за да видя света добър и много чист,
какъвто бе в моята надеждна мечта.

 

Пролуките ще идват все по-разредени...
Ще бързам... да оставя нещо на света...
Когато вече няма да ме има мене,
ще се намерят хора... пак да ме четат...

 

10 08 2017

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...