Не мога да пиша за обич
в самотна, изтляла душа!
С ръце във огнище да ровя
пустинно угасло,...а тя
за мен да е спомен химерен
и писък на вятър в нощта,
със звън на камбана премерен
угасва в ръката...свещта!
Зад облак притулено слънце,
кокиче под снежния вал,
в земята окапало зрънце,
в полето сред лепкава кал...
Навсякъде нея...аз дирих
напусто, а днеска вали,
как жално и ехото свири -
дали ще я срещна...дали?!
12.09.2016 г.
© Владислав Недялков Все права защищены