10 окт. 2018 г., 02:02

Драконов дъх 

  Поэзия
600 1 3

Крилете
на дракон
безславно
печатат,
разнасят
по своему
гнила
прокоба...
Разяждат
отвътре
с плесен
душата,
крясък
изплита
митичния
огън...

 

Драконът
черен
потънал
в нощта,
поглед
изгарящ
светлика
в сърцето...
Бронирана
същност
за чужда тъга
това е
затворът
вековен
за него...

 

Забравен,
низвергат
в мъгливи
земи
чува се
ехо
на воя му
мъчен...
Драконов дъх
и пламтящи
мечти -
бронята
пази
от тихата
буря...

© Княгиня Нощ Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Накара ме да се замисля, Аделайд, дали във всеки един от нас не живее така поетично описаният от теб Дракон. По всяка вероятност - да, бих казал.Но всичко е въпрос на степен на самоосъзнаване и мистично проникновение. Поздравявам те за умението да виждаш най-неочакваното и да го претворяваш в поезия!
  • Интересни мисли
  • Харесах! Интересен строеж!
Предложения
: ??:??