AdelaideKaltenberg (Княгиня Нощ)
143 304
15 авг. 2017 г., 01:02  

Душевен покой 

  Поэзия » Пейзажная, Философская
424 1 2

Пъстри косици ме носят, 
люлка безцветна ме дръпва..
Щом нощите тихи си дойдат
душата се стресва безсънно..

Измислен рояк от заблуди
прилежно на поста стои..
Уви, щом се някой събуди
нападат го без капка съчувствие..

Измислен е и престоят ни тук,
в бърлогата за чакащия край..
Чакам и аз сирената глуха
да извести за заветния Рай..

© Княгиня Нощ Все права защищены

https://www.youtube.com/watch?v=GnSn1auaQ44

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти, Младене!
    Само една е Истината; само ако я последваме, ще разберем какво ни очаква.
  • "Измислен е и престоят ни тук,
    в бърлогата за чакащия край..
    Чакам и аз сирената глуха
    да извести за заветния Рай.."

    Силни и точни редове. Всеки е един самотник, очакващ в бърлогата си края, с надеждата, че има Рай! Дано да е истина. Амин!
Предложения
: ??:??