Слънце свети в калдъръма,
блясва бялата джамия.
Сякаш гиздава ханъма
днес е цялата чаршия.
Пеят весели файтони
по измитите павета.
Под небесните потони
греят лъскави кубета.
Сред пазара ще приседна
и кафе навън ще пия,
а с парите си последни
ще наема файтонджия.
Под прозорците с капаци,
на сърце мерак ще туря,
а отгоре на чардака
нацъфтели са божури.
Там по-алени от цвете,
устни млади хубавеят.
Вятър милва ú ръцете,
аз нажален ще запея:
- Ех, ти прелестна момице,
де без тебе да се дяна?
Да си моя, хубавице,
бих продал и сто дюкяна!
В ясна вечер под асмите,
искам жадно да те любя,
а когато се наситя
сред нощта ще се изгубя!
11.06.2018 г.
© Владислав Недялков Все права защищены