Ела, Скъпа моя!

Ела, Скъпа моя!

Ела, Скъпа моя!

Ела, защото Сърцето ме боли

и черен облак съм,

и Див!

Не виждам нищо...

Виждам само с твоите очи...

Ела и ръцете ми увий

със свойта благост крехка...

Като гълъбица бяла си...

Кротка си...

Като извор недокоснат тихо галиш ти...                                             

Като пръстен на ръката ми закрепна...

Остана там и стана белег...

Белег на Любов...

Една Любов чиста и вечна...

Ела, Божествена, и скрий ме в тебе!

Скрий гърдите ми до твоите...

Стопли!!!

Стопли тез изстрадали гърди!

Ела, Съкровена!

Угаси тоз жар, извиращ  от  тези слепи очи!

Ела!

Излей се в мене, извор благ и тъй грижлив!

Аааххх, погивам, невиждащ златните коси,

галещи тъй нежно тези гърди,

дето само мога да докосвам...

Мила моя,

Душо, вградена в таз стена

със стенещи мъртви души...

Таз стена, до която стоя мълчалив...

Олтар мой -

съграден от Мечти!

Пръстен небесен...

Виж как стоя съкрушен

до този каменен зид

и прегръщам  малките бели греди...

И обещавам,

и Клетва аз давам!

Ти само стани и мъжа си прегърни!

Докосни!

Допри!

Белег на ръката ми жив!

И тъй пленителен с тези тихи чисти води,

извиращи от очите ти

и миещи мен,

и този студен зид -

един зид с вградени в него мъртви Души...

За теб съм дошъл!

Излез, Богиня!

Мъжа си прегърни!

Докосни!

Допри!

Ще взема да се ядосам, ако не слезеш при мене

и с глава ще разбия този студен покров,

скрил те от мене...

С увити плачещи лози по него

(символ на вярност до гроб)

... ...

Виж как стоя сиротен!!!

Гълъбице моя,

я скочи...

Премини през тези стени,

пред които чакам самотен...

Извор мой, Чист!

Сила ли не ти постига?!

Аз ще те грабна!

Ти само скочи!

В ръцете ми падни!

Тези ръце тъй жадни за твоите топли очи!

Ела!

Ела, Скъпа моя!

Ела, защото Сърцето ме боли!

Тук ще стоя,

докато не дойдеш Ти!

Падна Небето...

Звезда не остана...

Само този съпруг все още жаден стои

пред прага на свойта любима

и моли белия каменен зид!

А той само рони сълзи...

Как да обясни на този клет мъж,

че я няма тук неговата съпруга...

Че от нея останаха само тези Лози -

един символ на вярност...

Една вярност никому ненужна вече, уви...

(Реквием)

22.11.2009                                 Л- Е

http://www.vbox7.com/play:9ae5e925