20 апр. 2017 г., 15:29

Гордост

630 1 0

Не моля, когато изгарям от жажда.

Не моля за залъче хляб.

Не моля за обич, когато ме смазва

студен, безразличен светът.

Закрила не търся!

Все тъй на открито -

мишена под прицел

на трудна съдба.

И лятната жега,

и зимните бури

посрещам сама.

Когато ранена в сърцето

оставам без сила, без дъх,

не стоя на колене,

и нивга не падам -

запазила гордия дух.

... И само насън доверчиво се свивам

под нечие топло крило.

Излъгала себе си, кротко заспивам.

Но съмне ли, зная - 

сън е било...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Марковска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...