Аз бил ли съм ти верен... Мисля не.
Затуй, че аз съм грешник безутешен.
Дори да падам днес на колене,
в молитвите си толкова съм смешен!
От тебе всичко някак си прикрих,
излъгах любовта и себе...също!
На своята душа изневерих,
за подлия лъжец е тъй присъщо.
Ти питаш ме - Тя бе ли по красива,
по-истинска от мене ли, тя бе?!
А болката в сърцето ми парлива
разгаря вътре всички грехове.
Превръща ги във пареща жарава
и въглените тлеят в сетен миг,
а болката в душата не минава,
явява се в самотния ѝ вик!
Изтлява тя у крайно немощение,
пропаднала в най-тъмния ми час.
За нея днеска диря опрощение,
пък нека после...да угасна аз!
10.11.2017 г.
© Владислав Недялков Все права защищены