10 нояб. 2017 г., 23:38

Грешник 

  Поэзия » Любовная
1613 22 27

Аз бил ли съм ти верен... Мисля не.
Затуй, че аз съм грешник безутешен.
Дори да падам днес на колене,
в молитвите си толкова съм смешен!
От тебе всичко някак си прикрих,
излъгах любовта и себе...също!
На своята душа изневерих,
за подлия лъжец е тъй присъщо.
Ти питаш ме - Тя бе ли по красива,
по-истинска от мене ли, тя бе?!
А болката в сърцето ми парлива
разгаря вътре всички грехове.
Превръща ги във пареща жарава
и въглените тлеят в сетен миг,
а болката в душата не минава,
явява се в самотния ѝ вик!
Изтлява тя у крайно немощение,
пропаднала в най-тъмния ми час.
За нея днеска диря опрощение,

пък нека после...да угасна аз!

 

10.11.2017 г.

© Владислав Недялков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много хубаво!
  • Силно, хубаво и изказано майсторски!
  • Смело
  • За да коментирам този стих,трябва да кажа ,че след като се запознах с цялото ти творчевство чрез издадената книга "Летен облак",че ти си вече един завършен автор,седящ на много висок пиедестал,че има какво да се научи от теб,че всяка дума докосва сетивата ни по най-обаятелен начин!И ако всеки оставя своята визитка за жанра,по който работи,то твоята е "майстор на нежната тъга"....Чудесно пишеш,Влади!
  • Тъжно разкаяние ! Има силна болка, признание и съжаление! Харесвам начина по който споделяш -пишеш,!
  • Страхотно, красиво и трогващо! Пишеш уникално, Владислав! Поздравления!
  • Благодаря на всички ви, Приятели. Благодаря, че се отбихте и оценихте толкова високо моя текст. Истински трогнахте душата ми!
  • Осъзнат грешник...Любовта, ако е силна, прощава всичко....
  • Всеки сам намира границите на греха, прошката и опрощението.Дълбоко вярвам, че прошката - поискана и дадена от сърце, е освобождаване и възраждане на нашия душевен мир.Поставям в "Любими"!
  • Прекрасно е! Вълнуваща изповед, написана с майсторство и проникновение! С тая дарба, дето имаш, върхове да покориш! Поздравления!
  • Емоционална и въздействаща творба, Влади! Сигурна съм, че всеки читател я усеща дълбоко в гърлото си. Сърдечни поздрави!
  • Всички сме грешници, Влади, все пред някого, все за нещо... Едни се терзаят на други не им пука. Трети намират сили да си простят и продължават.
  • Силна лирична изповед която докосва!
    Поздравления, Влади!
  • Нямам думи,Влади!Ти си нашият днешен,най-лиричен поет!Докоснат си!
  • Завладяващ стих, Влади, умееш да въздействаш! Трудно ми е да намирам думи след прочит на нещо толкова истинско! Сърдечен поздрав!
  • "Висок" си, Влад, в тези стихове!
  • Влади,греховно е нещо което съзнателно не го признаваш.Но самото признание е опрощение.Кой не е грешал?Нима стиховете ни не са признания на осъзнати грехове.
    Поздравление!
  • Много стойностна творба, Влади!..
    Поздрави!...
  • Невероятна и силно излята изповед, Влади! Безграничната любов е прошката за този "грешник". Поздрави, приятел!
  • И грешника засиява...остава сам да си прости! Поздравявам те за тази сила Влади!
  • Всички сме грешници. Важно е да осъзнаваме грешките и да се разкайваме за тях. А твоята мъчителна въздишка, Влади, бърка толкова дълбоко в душата на читателя, че той също започва да се моли за опрощение. Поздравявам те, приятелю, за изключителния стих!
  • Трудно би простила. Любимо! Поздрави!
  • Хубаво е Влади. Осъзнал се грешник.... Прошка може и да получи, но не и да си върне изгубената.
  • Хубаво е, че пишеш за дълбоко изстрадани мигове от живота си, Влади.
    Искрено разкаяние за допусната грешка звучи в думите ти.
    А финалът е логична последица от казаното по-горе.
    Стойностен стих!
  • Благодаря ви, Приятели! Неимоверно стоплихте моето истинало сърце! Бъдете благословени!
  • Влади, приятелю, сътворил си нещо изключително, което само искрено разкаяние може да роди! Сигурна съм, че Бог ще ти прости! Но трябва и ти да си простиш! Поставям в любими прекрасния ти, вълнуващ стих и те прегръщам!
  • Попаднали в затвора на собственото си аз, се опитваме напразно да избягаме от предопределението си. Това е наистина един "самотен вик на душата", смазвана непрестанно от Сизифовия камък на битието. Точно в такива мигове сме способни да нараним и ближните си, а после да се разкайваме за стореното. Заклещени в махалото, пробягващо от ин до ян с бясна скорост, е много трудно да запазим стационарната белота и чистота, присъща само на ангелите. Но когато разкаянието ни е дълбоко и искрено, като в този превъзходен стих, то е белязано с печата на една висока естетика, която сама по себе си е с ранг на опрощение на нашите грехове. Поздравявам те за отронения от дъното на душата ти поетичен стон, Приятелю и те уверявам, че той намира отклик не само в моята душа, но и в божията. Поставям убедено този стих в Любими. Оценката налична в текущата скала е слаба, за да изрази възхищението ми от него.
Предложения
: ??:??