9 окт. 2017 г., 20:44  

Гръмотевици ме будят нежно, а ти все още спеше 

  Поэзия » Любовная, Пейзажная, Философская
798 2 7

Дъждът пося лъчите,
прогони сенки на сарказъм.
Стена издигна и лъжите
в калта свободно полетяха.


Във утро без нощно слънце
превърна се светлия фон.
И сякаш от болка бъдеща
отправям се в съня за подслон.


Гръмотевици ме будят нежно -
Зефир погали ме в съня.
Докато ти все още спеше,
усмихнати те гледахме с Дъжда.

© Княгиня Нощ Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??