Дъждът пося лъчите,
прогони сенки на сарказъм.
Стена издигна и лъжите
в калта свободно полетяха.
Във утро без нощно слънце
превърна се светлия фон.
И сякаш от болка бъдеща
отправям се в съня за подслон.
Гръмотевици ме будят нежно -
Зефир погали ме в съня.
Докато ти все още спеше,
усмихнати те гледахме с Дъжда.
© Княгиня Нощ Все права защищены