29 авг. 2015 г., 12:45

Избор

521 0 6

Избор

 

Бели стъпки на сън и будуване в шепот.
Светлина за душата. Тишина и покой.
Вън е шумният грак на човешкия епос.
Моят свят, кой от двата е? Кой?


Манастирът е чиста безбрежност и вяра.
Блага обич, молитва сред дъх на тамян.
Вън решават се ежби с овълчена мяра.
Да остана в покоя е блян.

 

Нижа чувства за спомен – запява сърцето. 
Тук любов ме доведе, любов ме зове.
Чуруликащо ято – очите му светят.
Днес разбрах, Боже, твоя завет.

 

Зад стените светът преболява живота.
Манастирът е тих. Черни дрехи валят.
Чисти детски души уча днес на грамотност.
Боже, дай им крила да летят!

 

Цвета Иванова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвета Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на всички, които прочетоха, коментираха, харесаха. Щастлива нова седмица!
  • Великолепно стихотворение си написала, Цвети! Поздравявам те.
    Ще ми се все пак да споделя едно лично виждане, провокирано от стихотворението ти. Според мен, ние самите трябва да сме манастира, който да обитаваме. Външните манастири са лъжовни обители. Те са вид прелест. Какво спокойствие можем да изпитваме ние зад стените им, когато нашите братя извън тях погиват духовно...? Докато не спаси и последният пътник на потъващия кораб, капитанът не го напуска и не се качва в спасителна лодка.
  • "Чисти детски души уча днес на грамотност.
    Боже, дай им крила да летят!"
    Тишина, която извисява...
    Поздрави за поредната стойностна творба, Цвети!
  • Много чиста душевност прозира през думите! Бих пожелала на лирическата да успее да съхрани вътрешната си тишина от една страна, и да изпълни завета от друга...Трудно е!
  • Отдавна трябваше да бъде въведено вероучение в училище! Децата трябва да знаят двете страни на медала! Въпрос на общество и на семейно огнище те какво ще предпочетат!Вероучението учи на морал, а Анархията на провал!Харесах! Поздрави, Цвети!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...