27 дек. 2009 г., 00:54

Желания

681 0 2

Зад воал от приличие е скрита душата ми.

Зад стена от морал е затворен духът.

Зад норми обществени се таи свободата ми.

Зад порой от сълзи проблясва мигът.

 

Но пристига вълнение от промяна възбудена.

С пронизващи тръпки, желание, страст.

А вратата затворена открехва събуждане.

Всичко идва при мен и остава в моята власт.

 

Край на норми и клишета, в интелекта закотвени.

За любов и желание мигът е дошъл.

Зад стена от страст и нрави заровени,

жажда и похот нетърпеливо стоят.

 

Но луната, скрила душата, отново отива си.

Нощта отминава и идва денят.

Воалът отново прикрива приетата етика.

И желанията нощни притаени стоят.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светослава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...