21 нояб. 2009 г., 20:14

Жена...

898 0 2

  Жена

(просто Стон, в плът от земен прах)

 

 Стоя на стол

 в средата на чувствена Пустиня

и тананикам думи със омаен блясък -

думи в цвят на праскова и маракуя

и задушаващ аромат,

от който ти залиташ

и забравяш за семейство,

                                           свян

                                                   и РЕШАВАШ ДА ПОТЪНЕШ САМ

                                                                             в тоз завличащ пясък...

 

Тихо стена в Утрото и плача

за Вълшебницата  стара,

която сред водите в златен прах

скрила Тайна -

стара Тайна,

 за Огнена Жена една,

изтъкана не от плът - А ПЛАМЪК...

 

Пресрещала из пясъчните дюни

Дивите Мечти на подивелите от глад Коне

и с погледа на Звяр прогонен

превръщала се  Тя за тях във

Ден прокобен...

Едно клане -

посичащо вси Чувства и Мечти потайни,

дръзнали да се явят оголени пред тез уста -

едни устни с цвят на плод сластен,

погубили не един Мъж досега...

 

Разравяли Мъжете таз Пустиня жарка

и сеели цветя

с Надежда, че Вълшебницата с тез уста,

с цъфтяща праскова на тях,

ще се смили над чувствата им, пълни с глад -

не знаещи, не пожелали да обичат досега

 от СТРАХ...

 

Стоя на стол

в средата на чувствена Пустиня,

а пред очите ми Гори!

На устните ми Пламък -

тлеещ и свенлив,

прочувствено мълви

приказка за оназ Царица властна

с горящи ходила...

Оназ Жена прекрасна!

Огнена вода -

убиваща и сластна!

 

Разказват само мъртвите за Нея...

Няма Жив,

за да добави нещо,

или да опровергае таз легенда дива

за една Пустиня и една Невеста - неприбулена,

присядаща сред дюните на стол -

                                                         и пеела...

А устните -

разцъфнал трън...

Ни да ги целунеш...

Ни да ги откажеш!

Просто Стон,

в плът от земен прах -

все още Непокварена!

 

Стоя на стол

в средата на чувствена Пустиня...

Една невеста - неприбулена...

Една забравена във времето Царкиня!

 

А устните ми -

Праскова и маракуя през Деня

и див бодил през нощната тъма...

 

Една Вълшебница...

Стара и зла...

 

Една неприбулена Царкиня!

 

21.11.2009                                Л- Е

 


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Л-Е Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...