16 мая 2022 г., 10:02

Йеромонах на думи 

  Поэзия
418 5 11

Щом в ехо гръмне висинето,

гората ритъма подема.

В полето скръцне ли щурчето,

реди и вятърът поема.

Препускам с думите мустанги

по ритъма на бял паркур.

Разчупил словословни пранги,

по листа тичам като щур!

От светлата луна в безкрая

се спускат девет музи свише.  

Чрез римите – врата към Рая,

аз пътя си Божествен пиша.

Възражда се етюд в ума ми

и почвам да творя наново –

честит йеромонах на думи,

въздигнал българското слово!

 

 

13.02.2021 г.

© Владислав Недялков Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Напред! Народността не пада там, дето знаньето живей »

5 место

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздравления и успех!
  • Благодаря ви от все сърце за подкрепата: Иване, Вики! Бъдете здрави и винаги вдъхновени.
  • Поздравления за стиха. Давам ти глас и ти желая успех!
  • Почти си представих тичането по листа Успех!
  • Благодаря от цялото си сърце за прекрасните коментари, оценките и безценната подкрепа, която ми оказвате, приятели! Бъдете здрави, следвайте светлината на Бога и бъдете благословени.
  • Успех и от мен!
  • Много красиво и дълбо смислено стихотворение, Влади, пожелавам ти успех и давам глас!
  • Успех, Владислав!
  • Поздравления, Влади, хареса ми! Успех ти желая!
  • Супер!!!
  • С поетичното си слово доказваш за кой ли път богатството на родния език, скъпи Приятелю. Тук всеки ред е за цитиране.

    "Щом в ехо гръмне висинето,
    гората ритъма подема.
    В полето скръцне ли щурчето,
    реди и вятърът поема."

    Убедено давам гласа си за успеха ти в конкурса!
Предложения
: ??:??