Когато отвънка накацат
пъртини от сняг белокрили,
навсякъде светли житата
под топло шалте са се скрили;
когато с разтворени устни
вън вятър разрошва земята,
нажален преди да напусне,
незнайно къде в необята;
когато звездицата златна
успява съня ми да вземе,
в небето снежинките чисти,
ми пишат прекрасна поема;
когато под голите вейки
запеят отвън коледари,
аз знам от миндери и пейки
ще скочат момите с пендари;
когато ефирна тъдява
приижда пак Бъдната вечер
и дядо в огнището сгрява
ракията с поглед човечен.
Пък баба нарича – „Сполай”,
раздаваща топли колачи
и толкоз е хубаво, знай,
че иде ти чак да заплачеш!
В такваз пасторална картина,
с рисувани краски разлята,
пребъдвай прекрасна, Родино,
тъй празнична, чиста и свята!
19.11.2019 г.
© Владислав Недялков Все права защищены