22 февр. 2021 г., 23:16  

Корени 

  Поэзия
139 3 12

© Ивита Мирянова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Маестро, Стойчо, Роси...За мен е чест, че бяхте на страничката ми.
  • Да запазим! Да съхраним - за да останем и да ни има! Така го усетих! Поздравления, Ивита!
  • Пък аз открих във финала скрит подтекст!
    Но това прави заръката още по-крепка,за да стигнем до корена,където има скрита болка!
    Поздравления, Ивита!
  • Красиво си свързала красотата на българската природа с повика да опазим българския си корен, Ивита. Чест ти прави! И дано този урок ни е за обеца на ухото.

    П.П. Сърдечно ти благодаря за това, че коментира "Вяра" и постави стиха в Любими.
  • Скити благодаря ти...
  • Да, като легенда... предание... Сякаш исках да запазя тишина, докато го четях...
    Благодаря ти, за това усещане!
  • Дис!
    Благодаря ти!
    Урок е.
  • Много ми хареса! Като легенда ми звучи.
  • Благодаря ти, Калине.
    За начина по който го почувства, Приятелю.
  • Бени! Аз ти благодаря. За мъдростта, с която ни осеняваш.
  • Мистично, завладяващо и прекрасно, като земята ни! "... Основите помнят следите..." Поклон, Иви!
  • Мъдро послание!... Поздрави, Иви!
Предложения
: ??:??