11 сент. 2009 г., 10:31

Лятно-есенно

511 0 4
              Лятно-есенно  
      
        
Дъждът целува слънцето... И лятото с дъга усмихната прегръща есента, раздава щедро цветовете – в златото на хилядите паднали листа...   А вятърът прошепва на дъгата едничка нежна дума... за сбогуване... и с облаци обгръща светлината... Дъгата става есенно рисуване...   От слънцето събрана топлината, в картини есенни за миг се прероди... И стоплена от срещата със лятото, шедьоври цветни есента твори...                        

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Наистина есента твори цветни шедьоври!
    Красив стих си написала, Ваня!
  • galenaGV и Laska, Благодаря ви!

    Миговете на границата между два сезона са толкова красиви и в същото време толкова кратки, че понякога, забързани в ежедневието си, ги пропускаме... Пожелавам ви да запазите умението си да ги усещате!

    Поздрави!
  • красиво
  • Красиво, топло и с особения колорит на онази замисленост, която стои на прага на сезоните...И на всеки праг...Поздрав!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...