Любов отвъд
Обичам да целувам устните ти заскрежени
и студена тръпка да пробягва през гърдите вледенени.
Треперещата ми ръка да гали косите ти, от лунна светлина огрени,
а ти във мене огън да разпалваш със ръцете си студени.
Да лежим под снежно одеяло
и да слушаме как гробището е заспало...
А после да се приберем у нас под замръзналия пясък,
ти вратата на ковчега да затвориш с трясък.
Искам в гробницата тясна да се любим...
Не се страхувам, дори душите си във адски огън да загубим!
Дори и там във ада искам да усещам твойто ледено дихание...
Обичам те завинаги, Мое Страдание!
и студена тръпка да пробягва през гърдите вледенени.
Треперещата ми ръка да гали косите ти, от лунна светлина огрени,
а ти във мене огън да разпалваш със ръцете си студени.
Да лежим под снежно одеяло
и да слушаме как гробището е заспало...
А после да се приберем у нас под замръзналия пясък,
ти вратата на ковчега да затвориш с трясък.
Искам в гробницата тясна да се любим...
Не се страхувам, дори душите си във адски огън да загубим!
Дори и там във ада искам да усещам твойто ледено дихание...
Обичам те завинаги, Мое Страдание!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© РАДА Все права защищены
