***
Дни изпълнени с безразличие
бледнеят в сивота.
Тънат улици в забрава,
а някога играеха деца.
С ожулени колена и весели лица,
и бузки зачервени от игра.
Търсейки своя път през брода,
на лист хвърчащ пишещи своята история.
Мечтите оттогава изоставени,
викат безпомощно в нощта.
Пропаднали в дълбока яма.
А някога играеха деца.
© Иван Чорлев Все права защищены