На майка ми
Нощта е тиха, толкоз тиха…
В прозорчето ледът рисува.
В умът ми няколкото стиха
и сякаш мама ме целува!
В огнището ú пее бъдник
и пламъци се луди гонят!
Аз идвам отдалече, пътник,
понечил дума да отроня,
да кажа - Аз дойдох си, мамо,
смирен синовно да те зърна!
Ръцете ти да милвам само
и топличко да те прегърна.
Погълна ме светът, тъй зъл,
душата ми от жал изстина,
пред тебе – Майко, бих могъл
да плача без да се проклинам!
С дланта напукана ще сгрееш
посърнало лице в сумрáка
и тихичко ще ми запееш
онази песен, де съм чакал…
Положил чéло в твойте скути,
аз виждам вън мъгла се влачи,
как радостен съм в тез минути
и тихичко ще се наплача!
30.11.2017 г.
© Владислав Недялков Все права защищены