29 июл. 2007 г., 13:41

На мойто мило либе

636 0 0
Хубава си, мило либе,

носиш много младост,

но не мога да те имам

тук, при мен, за жалост!


Аз веднъж съм те погледнал

и вечно ще да жалея, че не мога

в твоето сърце място завинаги да намеря!


А сега, когато трябва

аз да те оставя,

аз не мога, дорде съм жив,

тебе да забравя!


Радвай се ти, мило либе,

че си млада и хубава,

че животът е пред тебе

и щастлива ти бъди!


А когато мине време,

ти за мен спомни си,

как живяхме ние двама,

как доволни бяхме!



Може още много да се пише,

много, но и до тук сълзите са

обилни и ще да удавят

всичко, що съм аз до тук написал !

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Филипов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...