НАДЕЖДАТА
Надеждата от мене все си тръгва –
измъчена, но честна и добра,
а аз като удавница за сламка
за светлата й дреха се държа!
Залъгвам я с божествените дари,
сърцето си в темела й вградих,
залъгвам я, че още имам вяра,
залъгвам я с престорен весел стих...
Но тя си тръгва, тръгва без утеха,
а с нея тръгват вяра и мечти.
Държа в ръцете светлата й дреха ...