17 сент. 2017 г., 13:22  

Не помня

595 0 0

            Не помня

 

Какъв съм бил преди не помня. 
Аз помня само онзи ден, 
в който през очите на страха 
видях как живота се изплъзва. 
И в този миг прозрях, че всичко 
безвъзвратно си отива           
и само споменът остава. 

 

Но не, не помня, аз не помня     
слънцето, морето, нито нечия усмивка. 
Помня само онзи страшен ден, 
в който всички черни сили 
сякаш гладни за човешките души, 
със стръв и ярост си си играеха 
с хорските съдби.                                  
           
И се питам аз сега.                               
Какъв съм бил, какъв ще бъда. 
Какво бе вчера и какво ще бъде утре,

и има ли какво да помня.

Има: всеки изгрев,

всеки малък жест,

всяка весела усмивка, всяка глътка
въздух дето съм поел.

Има,  има и какво да помня. 

Какъв съм бил преди...      
Не помня.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деян Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....