Неизтрити страници
От всеки стих във моето тефтерче
надничат болки, радости и срещи,
зачеркнати от мен отдавна вече,
но още мои – живи и горещи.
С гумичката яростно ги трия –
на чисто пиша новите проблеми.
Мастилото разливам върху тия,
които уж, че са далеч от мене.
а те ме гонят, ядно се прикриват
в ключалката на детската ми стая.
Те вместо мен будилника навиват,
когато се стремя да ги забравя.
Те дърпат сутрин моята завивка
за поздрав с много нежност ме прегръщат.
Докосват ме със слънчева усмивка
и в цветни пеперуди се превръщат.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Златина Георгиева Все права защищены
!
