Носталгия
Носталгия
Стъкла разпръснати по земята,
кръв на капки върху цветята...
Мълчание, стаено във въздуха се носи
- наранени са нечии крака... и боси.
Прах, пушек, дим, разруха -
някъде в тъмното клон изпука.
Клон, душа или съмнение
за нечие преклонение.
Свян на лицето се изписва
и чужди грешки на друг приписва.
Черният воал сълзите прикрива
и душата в мислите си заспива.
Дъжд... капки навсякъде се сливат
и хорските действия като воала черен прикриват.
Любов... провал навсякъде оставя
и да разбива влюбени сърца не престава.
Раздяла... сълзи след себе си проронва
и всичко хубаво от живота
за миг единствен тя прогонва...
Стъкла, разпръснати по земята,
кръв на капки върху цветята...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цветослава Младенова Все права защищены
