19 февр. 2015 г., 22:49

Нямаш сърце

481 0 2

Като кинжал ме прониза

твоето последно сбогом

и остави огнения си жиг.

Гърча се от болка

и от отчаяние.

Нямам покой нито миг.

Навсякъде твоето лице съзирам

и чувам топлия ти глас.

Безкрайно мъчително

и бавно умирам.

Скъпи, нямаш ли сърце.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лиляна Стаматова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Правилно! Никой не заслужава да бъде нараняван без вина, но понякога за жалост хората които обичаме и искаме не виждат перфектния за тях човек в нас. Тъжно е, но тогава най-много боли. Поздравления!
  • Мила Лиляна,разбирам болката ти, но никой не заслужава да бъде нараняван без вина.Животът е пред тебе -не знаеш какво ще ти сервира, а може би сега желаното пътува към тебе...
    Получих писмото ти и ти отговорих. Провери си пощата!
    Поздравления и спокойна вечер!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...