ОМОНИМ произлиза от гръцките думи homos (еднакъв) и onoma (име), буквално означава „еднакви думи“.


Преди няколко дни се постарах да създам един текст, съставен от омоними, като:
пари - средство за разплащане;
пари - изпарения;
коса - косми върху главата;
коса - инструмент за косене;
вила - инструмент за събиране на сено;
вила - лятна къща;
кола - превозно средство;
кола - съставна част на книга, съдържаща набор от двойни листи;
пръст - земя;
пръст - част от крайник;
син - вид цвят;
син - дете (момче);
съд - пособие в домакинството;
съд - обществена институция за решаване на спорове;
край - свършек на нещо;
край - кът от територия, свързан с живота на човек;
пита - задава въпрос;
пита - тестена храна;
хора (хоро) - танц;
хора - множество от човеци.





Животът може да е хубав

Светът не е сив, той е толкова цветен,
сив правят го празни химери,
с нюансите сиво, човеко суетен,
смисъла от твоя живот ще измериш.

Преследваше в дните си
само парите си и това, що парите ти дават,
колите и вилите, те са ти милите,
но хората любов заслужават.

Не пари, а пара от  пръст разкопана, 
не коли и имоти, а кола от книга,
песен или любов желана
ще те стоплят в няколко мига. 

Косата и вилата  дават хляб на селяка,
да среща полето той сутрин обича, 
мутрата има коса здрава и яка, 
коса и акъл на добиче...

Такива сме хората, родени от пръст, 
ама не от червеи и другото в нея,   
а от пръста на господ, синът му на кръст, 
разпънаха там във Юдея.

Грехът му – разказал грешният син,
че баща му е там във простора
безбрежен и толкова син,
и вяра пробудил в безверните хора.

Човекът не проумява безкрая, 
защото в съд безкраят не влиза, 
в съд не съм съден, но зная,
не срещнеш ли правда, оставаш без риза.

И родният край уж има си край, 
а пък къде му е края?! – 
пита човекът и сам се досеща накрай,
за едни е в ада, за други – в рая.

При тази мисъл спира да пита,
гладен човекът е вече,
"Сядай, човече, хапни си пита",
от някъде някой изрече. 

Дъвче замислен и диви се на хората,
дивни хора завъртели,
литнали сякаш нямат умора,
като птици в танц полетели.

И усеща човекът как става му леко,
него Бог с любов е орисал,
и тръгва уверено по нова пътека,
и намира истински смисъл.


10.06.2017