Разхождах се боса в нощта,
настъпвах нейните корени...
Обрасли те бяха с иглата,
милваща моите спомени...
Пробождаше бавно плътта им –
чернилката рукна неканена...
Стъкълца разказваха тайни
и облици как ме нападаха...
Ликът – отражение, се напука,
прашинки литнаха с вопли...
Древни страници издъхнаха –
разяде ги мастилото болно...
Портретът погиваше с волна
сумрачно-зловеща усмивка...
Нощта ме сънуваше боса –
с папируси вместо хвърчило...
© Княгиня Нощ Все права защищены