inara
49 647
17 июн. 2022 г., 21:02  

Отрязък от ранното детство 

  Поэзия
657 7 13

Защо не се събуждаш, мила бабо?
Защо са те закичили с цветя?
Чешмата не тече, дори и слабо,
а в хорските очи шурти вода.

 

Край нея са ти сложили кревата –
изглежда неудобен и скован.
Ах, колко си красива сред цветята!
И искам сто целувки да ти дам.

 

Но те ме дърпат, бабо, не ми дават!
И казват – уморена си била. 
Как всички други устни доближават
до челото ти, благата ръка?!?

 

Така те помня – цветна, край чешмата.
Затулената, сивата чешма.
Как спиш – и как поглъща те водата,
която в онзи ден за миг не спря...
 

© Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Детето беззащитен е балон – животът дебне с острия си клон »

6 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Красива болка!
  • Успех, Иринче!
  • Тежко е... Успех, inara!
    Глас от мен.
  • Без коментар... съпреживях!
  • Успех!
  • УАУ! Аплодисменти!
  • Ооооо....великолепно изпълнение. Това ми е фаворита. Глас от мен.
  • Семпло, чисто, силно. Предадено по детски. Само това не го разбрах:
    "Как всички други устни доближават
    до челото ти, благата ръка?!?"

    Но проблемът си е мой
  • Когато авторът се състезава със себе си, наистина се раждат бисери.
    Дали аз съм гласувала или не, едва ли е меродавно, Ирка. Важното е талантът да извиси ръст и да защити достойно името на твореца. За да покаже, че той може да пише с еднаква леснина по всякакви теми и винаги го прави, оставяйки между редовете по частичка от сърцето си.❤️
  • Навярно много от нас имат по някой такъв безкрайно тъжен детски спомен, изпълнен с дълбока тъга и неразбиране. Толкова чисто и реално си го предала, че сякаш ме върна назад във времето. Чудесни стихове, темата наистина е тежка, но ражда бисери. Благодаря ти!
  • Скъпа Мария, темата ти определено заслужава изключително внимание и се радвам, че си се осмелила да я зададеш. Аз, обаче, не съм тук, за да се "състезавам", нека бъде ясно на всички. Просто ти ме вдъхнови с това задание и споменът изникна. Това м/у другото е спомен на дете под 3 годишна възраст. Майка ми се чуди как ги помня тия неща. Нека модераторите отдъхнат – не, не възнамерявам да си архивирам това стихотворение, независимо от резултата. :D Ех!
  • Ирка, ❤️ и твоето стихотворение ми напълни душата! Радвам се безкрайно, че дадох тази тема за писане, защото вие наистина изваждате най-доброто от себе си! 🌈 Всички сте така различни и със свой поглед към детската чувствителност и преживяване в трудни моменти. Наложи се да отнема един глас - толкова бързо свършиха! Но произведението ти го заслужава напълно, мила! Имаш подкрепата ми! Успех ти желая! 😘
  • Болката от загубата на близък човек е белязала всеки от нас...Но когато детето се опитва да разбере Смъртта,това е катарзис,след който Животът става по-силен.Харесах силата на стиха ти!Успех!
Предложения
: ??:??