Писмо до тебе ще напиша
с невидими, но истински слова
и после в ъгъла ще се подпиша
с усмивка, многоточие, сълза.
Ще сложа прах от изсушена детелина
и споменът за най-далечната звезда,
а вътре зрънце щастие ще диша,
загърнато във сноп от светлина.
То вечер тайнствено ще се провира
през процепа на твоята врата,
а някъде ще чакам твоята усмивка,
докато пиша ново през нощта.
© Лъчан Все права защищены