2 нояб. 2008 г., 20:25

Потомка на Мария

635 0 1


Не ще изпитам вече страх
и ще те гледам само в очите,
защото истински живях
с платна, люлени от мечтите...

С вълшебствата на източната нощ,
на цигански романси над жарта,
разгъваше достойната си мощ
любов на бъдещето, красота...

А всъщност зная, чувствам със сърце,
че ти си мое знаме, участ и молитва.
И сякаш птица, с белите криле
над мен стремително в простора литва.

А ние срещаме се пак през вековете,
за да си върнем Рая оттогава...
Когато Ева бях, не те закичих с цвете,
сега Мария съм, но пак не ни спасява...

... и спъваме се в огнените клади.
А новото разсъмване ни весели,
припомнили си миговете млади,
на път потегляме към нови бъднини...

30.10.2008г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....